Тринадесетият съдебен заседател
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тринадесетият съдебен заседател». Краткое содержание книги:
Кой е виновният? Съпругата, Дженифър Уит е арестувана. Защо всички мислят, че тя е извършила убийството на детето и съпруга си? Предстои тежък и труден процес, в който Дизмъс Харди стига до неподозирани разкрития от миналото на Дженифър. И все пак тя ли е виновната?
С невероятна проникновеност в женската психика Джон Лескроарт изгражда един от най-добрите си романи „ТРИНАЙСЕТИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ“.
— Въпреки че Лари я е малтретирал?
— Дизмъс, моля те не ме подлагай на кръстосан разпит. Тя призна пред мен, че Лари я е биел. Но също така ми каза, че не го е убила. Нито пък Мат. Случайно или нарочно, по каквато и да било друга причина.
Харди я погледна и се зачуди дали подобно на него самия, тя не се опитва да убеди сама себе си. Преди всичко заради Мат.
31
Никой нямаше представа откъде дойде бурята, но дъждът шибаше почти хоризонтално, когато Харди излезе от колата си и хукна към съдебната палата зад ъгъла. Беше студено, и боята на фасадите изглеждаше сива и стара.
Влезе в сградата в 12:42 — точно през обедната почивка, както бе възнамерявал. И без това не искаше да отиде най-напред при Вилърс.
Фримън и Дженифър обядваха в един празен кабинет зад съдебните зали.
Харди кимна на пристава, който пазеше пред вратата, после се спря за миг, колкото да възстанови дишането си от бягането в дъжда. Видя ги да седят един срещу друг на старо метално бюро и да разговарят или по-скоро да бъбрят. Отвори вратата.
Фримън вдигна ръка за поздрав с пълна уста.
— Здрасти, Диз. Закопаваме ги, честно ти казвам. Ще вирнат петалата.
Дженифър побутваше някаква салата върху пластмасова чинийка. Дженифър отново го впечатли — някак си боязлива, но изискана, невинна и недостижима. Сякаш се бе превърнала в творение на Фримън — парче глина, моделирано от скулптор.
Харди разкопча мокрия си шлифер, обърна един стол и се настани. Един порив на вятъра заля прозореца с дъжд — достатъчно силно, за да ги накара да вдигнат очи.
— Още една добра новина — отбеляза Фримън. — Сушата пак свърши. — Той мушна парченце хляб в някакъв лепкав червен сос, лапна го и избърса устата си с изпоцапана салфетка. — Хей, Диз, слушай, здравата ще ги настъпя по опашките там вътре. Мисля си какво ще им кажа. — Той посочи с палец зад гърба си по посока на съдебната зала. — Там живея, разбираш ли? Искаш ли един съвет? Не искаш? Все едно, ще ти го дам. Ако държиш да направиш добър процес, и ти трябва да живееш там. — Малко мляко, пак бърсане със салфетката. — Това е истината, Диз. Истината също така е, че в момента печелим. Можеш ли да измислиш нещо, с което да ни прецакат? Не, не можеш, това е отговорът.
Тримата се спогледаха. Нов пристъп на вятъра плисна дъжд в прозорците. Някъде в другия край на града проблесна светкавица, след миг в стаята се разнесе тътенът.
Дженифър, седнала под ъгъл към него, сложи длан върху неговата. Някъде с периферията на мозъка си той регистрира, че е суха и хладна. Стори му се странно, че докосването й го изгаря така.
— Дженифър не е признавала пред Харлън Пул, че Нед я е биел. Винаги е отричала. Ако каже, че според него я е биел, това ще е само предположение. Може да заяви, че с Дженифър са имали връзка. Може да каже, че в кабинета му е имало атропин. Може да говори каквото си иска. Точка по въпроса. Вчера подадох предварително иск за прекратяване въз основа на член 1118.1, след като разпнахме Страут. Пул ще се окаже по-голяма трагедия за Пауъл.
Член 1118.1 даваше право на съдията незабавно да нареди оправдаване на обвиняемия поради липса на доказателства, въз основа на факта, че никой разумен съдебен заседател не би могъл да го осъди при това положение. След подобно решение делото повече не можеше да се преразглежда.
— Обзалагам се, че Вилърс ще го уважи след почивката. — Очите на Фримън блестяха. Той улови ръкава на Харди. — Пауъл може да дъвче дъвка и да се разхожда като паун, но не мисля, че може да върти предизборна кампания и дело по едно и също време. Изгърмя.
Приставът почука и влезе. Съдия Вилърс всеки момент щеше да се появи в залата. Заседанието щеше да се възобнови.
Харди слушаше внимателно, докато Пауъл се опитваше да вмъкне някъде показанията на Харлън Пул.
Зъболекарят приличаше на парцал. Беше трудно да си представиш, че този възпълен, оплешивяващ, потен и очилат мъж някога е бил любовник на Дженифър. Освен това се бе оказало невъзможно разпита му да мине тихомълком, както му бе обещал Теръл, защото, независимо дали му харесваше или не, Пул беше централен свидетел за обвинението в дело за предумишлено убийство. Ако се съдеше по погледа му, тази роля щеше да разбие живота му.
— Доктор Пул… — Пауъл се съвземаше след поредното прието възражение на защитата. Както обикновено, Фримън бе скочил на крака като ужилен, защото прокурорът се бе опитал да приеме за факт твърдението, че Нед Холис е малтретирал Дженифър, което не можеше да се установи категорично.
Объркан, Пауъл обикаляше пред съдията, заставаше пред съдебните заседатели, връщаше се към масата на защитата.