Тринадесетият съдебен заседател
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тринадесетият съдебен заседател». Краткое содержание книги:
Кой е виновният? Съпругата, Дженифър Уит е арестувана. Защо всички мислят, че тя е извършила убийството на детето и съпруга си? Предстои тежък и труден процес, в който Дизмъс Харди стига до неподозирани разкрития от миналото на Дженифър. И все пак тя ли е виновната?
С невероятна проникновеност в женската психика Джон Лескроарт изгражда един от най-добрите си романи „ТРИНАЙСЕТИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ“.
Вилърс седна на ръба на стола и се опря на бюрото.
Харди погледна Дейвид, който се бе облегнал на библиотеката най-спокойно.
Вилърс се вгледа в прозореца и поройния дъжд навън.
— Значи, господин Пауъл, мога ли да смятам, че ще чуем, че по цялото тяло на госпожа Уит е имало синини, отоци и други подобни?
— Да, ваша светлост.
— И фактът, че доктор Пул ги е видял с очите си, според вас ще извади показанията му от сферата на догадките?
Пауъл си даде сметка какво означава всичко и започна да пъшка. Коженият стол, на който седеше, проскърца. Продължи да упорства:
— Самите синини, ваша светлост, са факт. Доктор Пул ги е виждал лично.
— И след това ще поискате съдебните заседатели по някакъв начин да ги свържат със смъртта на съпруга й?
— Ваша светлост, истината е, че първият й съпруг, Нед Холис, я е биел. Може да се заключи, че…
Фримън направи крачка напред.
— Не е вярно, Дийн. — Обърна се към Вилърс и продължи: — Извинете ме, ваша светлост, но клиентката ми категорично отрича да е била малтретирана и отказа да използваме подобно твърдение за защитата й. Съдебните заседатели не могат да основават заключението си на синини и белези, които може да са получени от какво ли не.
— Говори сериозно, Дейвид — Пауъл се надигна ядосано. — Много добре знаеш, че…
— Господа! Напомням ви, че разговорът се протоколира и всички забележки трябва да са отправени към съда. — Не изчака отговор, а стана и се вторачи в двамата мъже. — Господин Пауъл, доколкото успях да схвана, имате проблем с доказателствата. Смятате ли да призовете свидетел, който да даде някакви сведения за деня, в който е умрял господин Холис или за това, къде е била госпожа Уит по това време? Някой видял ли я е да взема атропин от шкафа на зъболекаря? Спринцовка? Видели ли са я да ги хвърля след това някъде?
Пауъл се изправи и мушна ръце в джобовете си. Искаше да изглежда уверен в себе си. Харди реши, че не е убедителен, не смяташе и че е успял да заблуди някой друг.
— Ваша светлост, след като имаме застраховката, закономерността…
Вилърс вдигна ръка.
— Зададох ви най-прост въпрос, който изисква отговор с „да“ или „не“. Смятате ли да призовете някой, който да хвърли светлина върху нещата, които изброих или не?
— Ваша светлост, аз…
— Да или не, по дяволите! — Вилърс погледна протоколчика и веднага добави: — Зачеркни последното, Адриан. Да или не, господин Пауъл?
Долетя далечен тътен от бурята.
— Не, конкретно за тези неща. Не, ваша светлост.
— А смятате ли да хвърлите повече светлина върху каквито и да било конкретни неща? Такива, които да не са в сферата на догадките, а в сферата на доказателствата? Не бързайте с отговора.
Пауъл седна отново, наклони се напред, опря ръце на бедрата си.
— Лейтенант Батист, който е разследвал смъртта на Нед Холис първоначално, ще бъде призован.
— Това е лейтенантът, който тогава не е открил достатъчно основания да се търси убиец, нали?
Прокурорът приглади косата си.
— Имаме още няколко свидетели, които…
— Не се съмнявам, че имате. Интересува ме, дали някой от тях ще ни каже нещо конкретно. Познавате закона не по-зле от мен, нали?
Сякаш в някакъв кошмар, Пауъл пак стана прав.
— Ваша светлост, след сериозни размисли и при немалки разходи, областната прокуратура реши да ексхумира тленните останки на Нед Холис, за да проведе възможните изследвания за отрови. Открихме смъртоносна концентрация атропин, който не е опият.
— Ваша светлост — намеси се Фримън, — собствените им свидетели твърдят, че Холис е експериментирал с наркотици. Може би е искал да изпробва въздействието на атропина.
Вилърс не обърна внимание на думите му и продължи да гледа Пауъл.
— Както много добре ви е известно, господин Пауъл, въпросът е не какво мислите, а дали сте в състояние да докажете по категоричен начин, вън от всякакво съмнение, че Нед Холис е бил убит. Представяте ми застраховка, която е била използвана по предназначение. Представяте ми наркоман, решил да си прави опити с опасни химикали. Сега променяте и мотива… ако госпожа Уит не е убила мъжа си заради парите, значи го е направила, защото смятате, че я е малтретирал. Оплаквала ли се е някога в полицията?
Пауъл най-накрая млъкна.
Вилърс кръстоса ръце на гърдите си, отиде зад бюрото и застана за миг неподвижно. Чакаха я. Дъждът барабанеше по стъклата, протоколчикът също престана да щрака с клавишите на машината. Вилърс се наведе, взе няколко листа от бюрото, пусна ги отново. След това поклати глава и огледа присъстващите.