Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Диамантената ера
Диамантената ера - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Диамантената ера

Электронная книга - «Диамантената ера». Краткое содержание книги:

Това е един роман, описващ времето на нанотехнологичната революция. Стивънсън ни представя 21-ви век като време, в което молекулярни машини могат да създадат всеки предмет, който пожелаеш. Националните правителства са изчезнали, а обществото е разделено на определени групи на базата на етнически, културни и идеологически фактори като най-динамичните от тях са Новите Викториански Атланти от крайбрежието на Китай.
1 ... 92 93 94 95 96 97 98 99 100 ... 242
Перейти на страницу:

След това Мама псуваше мъжете известно време, но след два месеца се запозна с Брад, който всъщност беше много приятен. Имаше си истинска работа като ковач в анклава Нова Атлантида. Един ден взе Нел със себе си на работата и й показа железните обувки, които заковаваха на копитата на конете. Това беше първият път, в който Нел виждаше истински кон, поради което не обърна особено внимание на Брад, чуковете и пироните му. Работодателите на Брад имаха огромна къща с обширни зелени ливади и четири деца, до едно по-големи от Нел, които излизаха в красивите си дрехи и започваха да яздят конете.

Мама обаче се раздели с Брад; каза, че не обичала занаятчиите, защото много приличали на истинските викторианци по това, че през цялото време обяснявали защо някои неща са по-добри от други и в крайна сметка се стигало до идеята, че някои хора са по-добри от други. Захвана се с един мъж на име Бърт, който в крайна сметка заживя с тях. Бърт обясни на Нел и Харв, че в къщата трябва да цари дисциплина, че той има намерение да я постигне и започна да ги бие постоянно — понякога по дупетата, а понякога и по лицето. Биеше много и Мама.

Нел прекарваше повечето си време на площадката за игри, където й беше много по-лесно да прави всичките упражнения, на които Доджо учеше Бел. Освен това понякога участваше и в игрите на другите деца. Един ден играеше с една от приятелките си на онази игра, при която по едно въже се плъзга топка между двамата играчи, и постоянно печелеше. По едно време се приближи едно момче, което беше по-голямо както от Нел, така и от приятелката й, и настоя да го приемат в играта. Приятелката на Нел отстъпи мястото си и Нел заигра с момчето, което се казваше Кевин. Кевин беше едро и набито момче, което много се гордееше с ръста и силата си, а философията му за тази игра беше да печели чрез сплашване. Той хващаше топката, замахваше мелодраматично, като си оголваше зъбите и докарваше силно червен цвят на лицето си, след това халосваше топката с удар като от парен чук и всичко това бе придружено със звукови ефекти, при което цялата топка се покриваше със слюнките му. Представлението беше толкова зрелищно, че много деца просто стояха и гледаха със страхопочитание, изплашени да не попаднат на пътя на топката. След това Кевин просто започваше да удря топката все по-бързо и по-бързо при всяко нейно завръщане, като междувременно сипеше един милион обиди към съперника си. Нел знаеше, че майката на Кевин е живяла с много от мъжете, с които бе живяла и нейната майка; той се появяваше честичко с посинено око, което със сигурност не беше посинено на площадката за игри.

Нел винаги се бе страхувала от Кевин. Днес обаче, когато той се опитваше да стане звезда, просто изглеждаше смешен; също както правеше Динозавър понякога, докато партнираше за спаринг на Бел. Топката полетя към нея, влажна от всичките плюнки и съвсем не толкова бърза, колкото изглеждаше на пръв поглед. Кевин крещеше какви ли не глупости по неин адрес, наричаше я пикла и куп други неща, но поради някаква причина Нел въобще не го чуваше, а и не й пукаше — просто се прицели в топката и я фрасна наистина силно, като концентрира тежестта на цялото си тяло върху кокалчетата точно по права линия, както я беше учил Доджо. Удари топката толкова силно, че дори не можа да я усети; тя полетя в широка дъга, която я отведе чак над главата на Кевин и зад него. След това единственото, което трябваше да направи, бе да я плесне още няколко пъти, докато се носи във въздуха и така спечели играта.

— Две от три — каза Кевин и продължиха да играят, но все със същия резултат. Всички деца вече се смееха на Кевин, при което той си изпусна нервите, стана червен като рак и се спусна към Нел.

Нел обаче бе виждала как Кевин използва тази тактика с другите деца и знаеше, че му върши работа, просто защото те се изплашваха до смърт и не можеха да помръднат. Доджо беше обяснил на Бел, че най-добрият начин да победи Динозавър бе да му се махне от пътя и да го остави да бъде изигран от собствената си сила; Нел така и направи с Кевин: отстъпи встрани в последния момент, вдигна стъпалото си, за да стане като кука и го спъна. Кевин се пльосна като прасе, но събра сили да стане и да я нападне отново. Нел го примами и отново го катурна.

1 ... 92 93 94 95 96 97 98 99 100 ... 242
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)