Диамантената ера
- Автор: Стивънсън Нийл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената ера». Краткое содержание книги:
Нел се засмя при мисълта, че една малка маймунка може да преметне през рамото си един толкова голям динозавър. Тя се върна една страница назад и прочете последната част по-внимателно:
Два дни по-късно, когато Бел отново дойде в пещерата ни самотна и забравена, и двамата направихме всичко възможно да я накараме да се почувства добре. Доджо приготви специално меню в кухнята си от ориз, риба и зеленчуци и се погрижи тя да изяде всичко в чинията си. След това започна да си играе на една специална игричка с нея, която се наричаше „задни салта“.
На отворената страница се появи илюстрация. Нел видя познатото открито пространство пред входа на пещерата на Доджо. Доджо беше седнал на един висок камък и даваше наставления на Динозавър и Бел. Динозавър се опита да направи задно салто, но късите му предни крака не можеха да поемат тежестта на масивната му глава и той падна право върху лицето си. След това се опита и Бел и се получи превъзходно задно салто.
Нел също се опита. В началото беше доста объркващо, защото светът се завъртя около нея, докато се премяташе. Тя погледна илюстрацията в книгата и видя, че Бел прави точно същото, което се бе опитала да направи и тя, и допуска абсолютно същите грешки. Доджо пропълзя надолу по камъка си и обясни на Бел как да си държи главата и тялото изправени. Нел последва съвета му и направи втори опит, като този път се получи много по-добре. Преди да й свърши времето, тя вече правеше идеални задни салта по цялата площадка. Когато се върна в апартамента, Мама отначало не искаше да я пусне вътре и тя започна да прави задни салта из целия външен коридор. Накрая Мама я пусна да влезе, но когато видя, че косата и обувките на Нел са пълни с пясък, тя я натупа и я изпрати в леглото, без да й даде никаква храна.
На следващата сутрин обаче Нел отиде при синтетичния компилатор и си поръча от специалната храна, която Доджо беше направил за Бел. Контейнерът каза, че риба не може да направи, но можел да направи наносурими, което било нещо като риба. С ориза щял да се справи. Зеленчуците бяха проблемни. Вместо тях машината й даде някаква зеленикава каша, която можеше да се гребе с лъжица. Нел каза на синтетичния компилатор, че това й е храната на Бел и че отсега нататък ще се храни само с нея, след което машината винаги знаеше какво да й приготвя.
Нел вече не наричаше книгата си вълшебна, а с името, написано черно на бяло върху заглавната страница, което едва напоследък се бе научила да разчита напълно:
Букварът не й говореше вече толкова често, колкото бе правил преди. Тя откри, че много често чете думите по-бързо, отколкото книгата можеше да ги изговори, поради което обикновено й казваше да не говори. Често обаче я слагаше под възглавницата си и я караше да й чете приказки преди да заспи, и понякога се събуждаше посред нощ и я чуваше как й шепти някакви неща, които току-що беше сънувала.
Тад отдавна бе изчезнал от дома им, макар и не преди да дари Мама с един счупен нос. Замести го Шемп, който от своя страна беше заместен от Тод, който пък отстъпи на Тони. Един ден шанхайската полиция дойде да арестува Тони, който порна с черепна пушка единия от тях насред всекидневната и от дупката в корема на полицая започнаха да излизат черва, който плъзнаха надолу по краката му. Другият полицай уцели Тони с един „седемминутен специалитет“, след което завлече колегата си в коридора, докато Тони изрева като диво, ранено животно, хукна към кухнята, където грабна един нож и започна да рови из гръдния си кош на мястото, където смяташе, че е попаднал „специалитетът“. Докато изтекат седемте минути и полицаят влезе обратно при Тони, той беше издълбал огромна дупка в гръдния си мускул чак до ребрата. Заплаши ченгетата с окървавения си нож, при което главният полицай натисна няколко копчета на черната си кутийка и Тони изпищя и завика, когато една „формичка за сладки“ се детонира в бедрото му. Изпусна ножа. Ченгетата се втурнаха към него и го увързаха целия, след което застанаха около мумифицираното му от блестящата найлонова материя тяло, поритаха го и го настъпваха няколко минути, после направиха една дупка в найлона, за да може да диша. Оформиха четири клупа на опаковката му, след което го отнесоха всички, заедно. Наложи се Нел сама да почисти кръвта в кухнята и всекидневната. Тя все още не беше много добра в почистването на разни неща, поради което в крайна сметка само размаза всичко. Когато Мама се прибра у дома, тя изпищя, после малко поплака, а накрая натупа Нел, че е направила такава мърсотия. Това много натъжи Нел и тя си отиде в стаята, взе си буквара и си измисли своя собствена приказка, в която се разказваше как лошата мащеха накарала принцеса Нел да почисти къщата и я набила, защото не се била справила добре. Докато стигне до края на приказката, тя беше забравила всички истински неща, които й се бяха случили, и помнеше само историята, която си бе измислила.