Избрах теб
- Автор: Филипс Сюзън
- Серия: chicago stars/bonner brothers #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Янкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрах теб». Краткое содержание книги:
— Ах, ти, глупав, тъпоумен, елементарен спортист! Да ти кажа ли какво не ми е наред? Натресла съм се с главен треньор, който не само че емоционално е не повече от шестгодишен, но е и съвсем малоумен.
— Малоумен! — заекна той. — Сега ти ме слушай…
Здравият й разум отлетя. Тя замахна, удари с лакът огледалото зад гърба си и мушна пръст в гърдите му.
— Не! Ти ме слушай, момченце, и добре ме слушай. Бях в тази съблекалня, не защото исках да бъда там, а защото ти успя да поставиш моите играчи под такова напрежение, че те бяха неспособни да задържат топката.
— Да не би да искаш да кажеш…
— Ти, господин Спортисте, може и да си блестящ стратег, но познанията ти за човешката природа са почти на нулата.
— Нямаш и най-малката представа…
— По всяко време… — Тя го мушна отново с пръст, като почукваше по гърдите му при всяка сричка. — По всяко време, чуваш ли ме, когато поискам да кажа нещо на моите играчи в моята съблекалня, ще го направя. По всяко време, когато реша, че са прекалено напрегнати, прекалено изнервени да вършат работата, за която им плащам абсурдни пари, аз ще се изправя пред тях и ако искам, ще се разсъблека. Ще направя това, което преценя, че е необходимо, за да съм сигурна, че Чикаго Старс ще могат да вършат онова, което трябва и което в случай, че си забравил, аз им помогнах да направят тази вечер. А това е да си печелят мачовете! Аз съм собственика на този футболен отбор, не ти. Стана ли ти съвсем ясно?
Последва дълго мълчание. Бузите й бяха поруменели, сърцето й биеше силно. Тя остана ужасена от неспособността си да се контролира и се стегна, за да бъде готова за отплатата, но вместо да избухне, той изглеждаше почти разсеян.
— Ъхъ.
Тя преглътна.
— Само това ли имаш да кажеш?
Самолетът подскочи и бедрата му се притиснаха по-силно до нея. Тя го зяпна, като осъзна колко е възбуден.
С малко притеснен вид той вдигна ръце.
— Не е нарочно. Знам, че се опитваш да ми обясниш. Чух всяка дума, която каза. Честно. Но, докато говореше, ти постоянно се въртеше и самолетът започна да подскача и… Не знам. Просто така стана.
Гневът й пламна отново.
— Въобще нямам настроение за това.
— Нито пък аз. Психически поне. А пък физически…
— Не искам да слушам.
Подскачането на самолета продължи и телата им се притискаха все повече. Той отново отмести бедрата си и прочисти гърлото си.
— Ти наистина ли… ъъъ… се опитваш да ми кажеш, че според теб ти… ъъ… имаш принос за победата над Джайънтс?
Кроткият му тон и възпламеняващото докосване на телата им уталожиха гнева й.
— Не… Не точно… Разбира се, че не. Е, може би малко… Донякъде. Да, определено донякъде.
— Ясно.
Той наведе глава и подпря ръце от двете й страни. Косата му миришеше на бор и одеколон. Усещаше палците му, които докосваха хълбоците й. Самолетът продължаваше да подскача и тя се опита да не обръща внимание на тръпките от докосването на гърдите си до тялото му.
— Ти стреляш напосоки — каза той тихо, — а аз не обичам изненадите. — Докато говореше, лицето му докосваше косата й. — Щом си смятала, че има грешка в мен, като треньор, трябваше да дойдеш да поговорим за това.
— Прав си. Теоретично. — Гневът й сякаш идваше отдалече. — Но ти понякога си страшен.
Тя отново усети лекото докосване на лицето му до косата си.
— Ти също.
— Аз? — Устните й се извиха в доволна усмивка. — Наистина ли?
— Наистина.
Усмивката й избледня, когато видя лицето му. Тя навлажни устни.
— Аз съм…
— Възбудена?
Думата сякаш продължи безкрайно дълго.
Тя преглътна.
— Малко.
Той се усмихна с усмивката на момче от Юга, лека и небрежна, напомняща за безкрайните влажни нощи.
— Не малко, скъпа. Много.
— Може би…
— Аз също.
Тя усещаше всяка частица от тялото му през дрехите си. Той я изпълваше с трепет и уплаха. Караше я да се чувства така, сякаш е била полумъртва, преди да се срещнат.
Ръцете му се спряха на кръста й.
— Ти и аз. Ние…
— … се желаем.
Думите се изплъзнаха от устните и.
— Да.
Той наведе глава и я целуна.
Късният час. Напрежението от мача. Каквато и да беше причината, в мига, когато устните му докоснаха нейните устни, тя загуби всички задръжки.
Огромните му длани я повдигнаха и единият му лакът се ожули в стената. Телата им се залепиха едно за друго. Коляното и се блъсна във вратата. Тя метна ръце на врата му, опиянена от усещането за неговата близост.