Господарката на езерото (том 2)
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #7
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-469-7
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарката на езерото (том 2)». Краткое содержание книги:
— Цири — прошепна Трис. — Сестричке… Позволи ми да отплавам с вас…
— Сама не знаеш за какво молиш, Трис.
— Дали някой ден пак…
— Сигурно — прекъсна я Цири.
Тя се качи в лодката, която се разклати и веднага отплава. Разтвори се в мъглата. Останалите на брега не чуха нито един плясък, не видяха нито една вълна, нито движение на водата. Сякаш това не беше лодка, а призрак.
Съвсем за кратко след това можеха да видят малката въздушна фигурка на Цири, виждаха как се оттласква с дълъг прът от дъното, как гони и без това бързо плаващата лодка.
След това остана само мъглата.
„Тя ме излъга — помисли си Трис. — Повече няма да я видя. Никога. Няма да я видя, защото Vaesse deireadh aep eigean. Нещо приключва…“
— Нещо приключва — обади се с променен глас Лютичето.
— Нещо започва — отговори му Ярпен Зигрин.
Някъде от края на града се разнесе силно кукуригане на петел.
Мъглата започна бързо да се разсейва.
Гералт отвори очи. През затворените му клепачи го беше подразнила играта на светлини и сенки. Видя над себе си листа, калейдоскоп от блещукащи на слънцето листа. Видя натежал от ябълки клон.
На челото и бузите си усещаше леко докосване на пръсти. Пръсти, които познаваше. Които обичаше до божа.
Болеше го коремът, боляха го ребрата, а стегнатият бандаж убедително подсказваше, че град Ривия и тризъбата вила изобщо не са били среднощен кошмар.
— Лежи спокойно, любими — каза меко Йенефер. — Лежи спокойно. Не мърдай.
— Къде се намираме, Йен?
— Нима е важно това? Нали сме заедно. Ти и аз.
Пееха птички. Миришеше на трева и цветя, на ябълки.
— Къде е Цири?
— Отиде си.
Тя промени позата си, леко извади ръката си изпод главата му и легна до него на тревата, за да види очите му. Гледаше го жадно, така, сякаш искаше да му се насити, сякаш искаше да се нагледа за цяла вечност. Той също я гледаше, а тъгата го стягаше за гърлото.
— Ние бяхме заедно е Цири в лодката — спомни си той. — На езерото. После по реката. По реката с бързото течение. В мъглата…
Пръстите й намериха ръката му и стиснаха силно.
— Лежи спокойно, любими. Лежи си спокойно. Аз съм тук. Не е важно какво се е случило, не е важно къде сме били. Сега съм с теб. И повече никога няма да те изоставя. Никога.
— Обичам те, Йен.
— Знам.
— Но въпреки това — въздъхна той, — бих искал да знам къде се намираме.
— Аз също — рече Йенефер тихо и след известно време.
— И това е краят на историята? — попита след малко Галахад.
— Откъде накъде! — възрази Цири, като триеше крак в крак и изтръскваше изсъхналия пясък, който беше полепнал по пръстите и стъпалата й. — Ти така ли искаш да свърши историята? Аз не бих искала!
— И как е продължила нататък?
— Нормално — разсмя се тя. — Оженили се.
— Разкажи ми.
— Че какво има да му се разказва? Била голяма сватба. Всички дошли: Лютичето, майка Ненеке, Йола и Еурнейд, Ярпен Зигрин, Весемир, Ескел… Коен, Милва, Ангулеме… И моята Мистле… И аз бях там, пих вино и медовина. А те, тоест Гералт и Йенефер, се сдобили със собствен дом и били щастливи. Много, много щастливи. Също като в приказките. Разбираш ли?
— Защо плачеш, Господарке на езерото?
— Изобщо не плача. Просто очите ми сълзят от вятъра и това е!
Мълчаха дълго, гледайки как нагряното до червено слънце докосва планинските върхове.
— Наистина беше странна тази история — наруши най-накрая мълчанието Галахад. — Много странна. От необикновен свят си дошла, госпожице Цири.
Цири силно подсмръкна.
— Да-а-а — продължи Галахад, след като се прокашля, леко обезкуражен от мълчанието й. — Но и тук, при нас, също се случват необичайни истории. Например онази, която се случи със сър Гауейн и Зеления рицар… Или с моя дядо, сър Борс, и сър Тристан… Разбираш ли, госпожице Цири, сър Борс и сър Тристан тръгнали веднъж на запад, към Тинтагел… Пътят им минавал през диви и опасни гори. Пътуват си значи те, пътуват и гледат — стои бяла кошута, а до нея — дама, облечена в черно, но такова черно и в съня си не можеш да видиш. И била толкова красива, че по целия свят не може да се намери по-красива, освен може би само кралица Гуиневра… Дамата видяла двамата рицари, махнала им с ръка и се обърнала към тях със следните думи…
— Галахад…
— Да?
— Млъкни.
Той се изкашля и млъкна. Двамата мълчаха, гледайки към слънцето. Мълчаха много дълго.
— Господарке на езерото…
— Помолих те да не ме наричаш така.
— Госпожице Цири…
— Слушам те.
— Защо не дойдеш с мен в Камелот, госпожице Цири? Ще видиш, че крал Артур ще те посрещне с уважение и почести… А аз… Винаги ще те обичам и почитам…