Господарката на езерото (том 2)
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #7
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-469-7
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарката на езерото (том 2)». Краткое содержание книги:
Без да намаляват скоростта си, магьосничките влетяха на площада. Той беше почернял от хора. И дим. Йенефер разбра, че безпогрешно водена от пророческия инстинкт, Цири се отправя към самия център, към водовъртежа на събитията. В самото ядро на пожарите, там, където буйстваха и бушуваха убийствата.
На улицата, в която бяха свили, се водеше яростен бой. Джуджета и елфи защитаваха струпана набързо барикада, отбраняваха обречените си позиции, падаха и загиваха под наплива на нахвърлящата се върху тях виеща тълпа. Цири извика и се притисна към шията на коня. Келпи скочи и прелетя над барикадата като гигантска черна птица.
Йенефер се вряза в тълпата и рязко спря коня си, събаряйки няколко души. Свалиха я от седлото, преди да успее да извика. Получи удар по гърба, в кръста, по тила. Падайки на колене, тя забеляза един дългокос тип с обущарска престилка, който се канеше да я ритне.
На Йенефер й беше писнало от такива, които ритат.
От разперените й пръсти бликна син съскащ огън и премина като бич по лицата, телата и ръцете на обкръжаващите я хора. Замириса на изгоряло месо, за миг във всеобщия рев и суматоха се разнесоха викове на болка.
— Вещица! Елфическа вещица! Магьосница!
Втори мъж скочи към нея с вдигната брадва. Йенефер го удари с пламъка право в лицето, очните му ябълки се пръснаха, закипяха и със съскане се стекоха по бузите му.
Тълпата оредя. Някой я хвана за ръката, тя се дръпна, готова да гори и да пали, но видя, че това е Трис.
— Да бягаме оттук… Йена… Да… бягаме…
„Вече съм я чувала, чувала съм този глас — помисли си Йенефер. — Думи, произнесени от вдървени устни, които не са овлажнени дори от капка слюнка. Устни, парализирани от страх, треперещи от паника.
Чувала съм гласа й. На Соденския хълм.
Когато тя умираше от страх.
Сега тя също умира от страх. До края на живота си ще умира от страх. Защото онзи, който веднъж не е преборил страха у себе си, ще умира от страх до края на дните си.“
Пръстите на Трис, които се бяха вкопчили в ръкава й, бяха като от стомана. Йенефер успя да се освободи от тях с огромно усилие.
— Щом искаш — бягай! — извика тя. — Скрий се зад полите на твоята Ложа! Аз имам какво да защитавам! Няма да оставя Цири сама! И Гералт! Махайте се от пътя ми, нищожества, махайте се, ако ви е мил животът!
Тълпата, разделяща Йенефер от коня й, се пръсна пред мълниите, които излитаха от очите и ръцете й. Йенефер тръсна глава, разпиля черните си къдрици. Превърна се във фурия, в отмъстителен ангел на смъртта с огнен меч.
— Махайте се от пътя ми, измет! — изкрещя тя и изплющя върху тълпата с огнения си бич. — Марш оттук! Ще ви опека като говеда!
— Това е само една вещица, хора! — разнесе се от тълпата звучен металически глас. — Само една полудяла елфическа вещица!
— Тя е сама! Втората избяга! Хайде, момчета, грабвайте камъните!
— Смърт на нечовеците! Бой по магьосницата!
— Убийте я!
Първият камък изсвистя покрай ухото й. Вторият я удари по ръката. Йенефер залитна. Третият я улучи право в лицето. Болката пламна като огън в очите й и потопи всичко в черна мъгла.
Тя се свести и застена от болка. Боляха я раменете и китките на ръцете. Пресегна се и напипа дебел пласт бинт. Отново застена — глухо, отчаяно. От усещането, че това не е сън. И от усещането, че нищо не се е получило.
— Не се получи — каза седящата до леглото Тисая де Врие.
Йенефер искаше да пие. Ужасно й се искаше някой да навлажни устните й, покрити с лепкав налеп. Но не се помоли. Гордостта не й позволи.
— Не се получи — повтори Тисая де Врие. — Но не защото ти не се постара. Срязала си ги добре и надълбоко. Затова сега седя до теб. Ако всичко беше просто някакъв театър, глупава демонстрация, щях просто да те презирам. Но ти си рязала надълбоко. На сериозно.
Йенефер гледаше тъпо в тавана.
— Ще се заема с теб, момиче. Струва ми се, че си заслужава. Но ще се наложи добре да поработя над теб. Не само трябва да ти оправя раменете и лопатките, но да ти излекувам и ръцете. Когато си рязала кръвоносните съдове, си срязала и сухожилията. А ръцете на магьосницата са сериозен инструмент, Йенефер.
Влага върху устните. Вода.
— Ще живееш. — Гласът на Тисая е делови, сериозен, даже суров. — Още не ти е дошло времето. Когато дойде, ще си спомниш този ден.
Йенефер жадно изсмукваше влагата от обвитите с мокър бинт пръсти.
— Ще се заема с теб — повтори Тисая де Врие и я докосна нежно по косата. — А сега… Тук сме сами. Без свидетели. Никой няма да види, а и аз на никого няма да кажа. Поплачи си, момиче. Наплачи се. Наплачи се за последен път. Защото повече не бива да плачеш. Няма по-жалко зрелище от плачеща магьосница.