Господарката на езерото (том 2)
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #7
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-469-7
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарката на езерото (том 2)». Краткое содержание книги:
— Милост! — Разрошен юноша с обезумели очи падна на колене пред него. — Смилете се!
Гералт се смили, задържа ръката си, а предназначената за удара инерция използва, за да се завърти. С крайчеца на окото си видя как юношата скача, видя какво държи в ръката си. Гералт спря въртенето си, за да направи обратен блок. Но се удари в тълпата. Само за секунда се блъсна в тълпата.
И можеше само да наблюдава как тризъбецът на вилата лети към него.
Огънят в огромната камина угасна, в гостната притъмня. Надигналият се откъм планините вятър подухваше през процепите, промъкваше се през неуплътнените капаци на прозорците в Каер Морхен, седалището на вещерите.
— По дяволите! — Ескел не издържа, стана и отвори шкафа. — „Чайка“ или водка?
— Водка — отвърнаха в един глас Коен и Гералт.
— Естествено — отвърна седящият в сенките Весемир. — Естествено, разбира се! Удавете своята глупост в долнокачествена водка! Проклети идиоти!
— Беше нещастен случай… — избухна Ламберт. — Тя вече се справяше добре на гребена…
— Млъкни, глупако! Не искам да чувам гласа ти! Казвам ти, че ако с момичето се беше случило нещо…
— Тя се чувства отлично — прекъсна го Коен с мек глас. — Спи спокойно. Дълбоко и здраво. Ще се събуди малко понатъртена и това е. Изобщо няма да си спомня за транса и за онова, което се случи.
— Дано поне вие го помните — изсумтя Весемир. — Дървени глави! Налей и на мен, Ескел.
Мълчаха дълго, заслушани във воя на бурята.
— Трябва да извикаме някого — каза най-накрая Ескел. — Трябва да поканим някоя магичка. Онова, което се случва с момичето, не е нормално.
— Това е вече трети транс.
— Но първия път говореше членоразделно…
— Повторете ми още веднъж какво каза — заповяда Весемир, пресушавайки чашата си на един дъх. — Дума по дума.
— Дума по дума няма да стане — рече Гералт, намествайки се в ъгъла. — В смисъл, че ако въобще си струва да се търси смисъл в думите й, то той е следният: аз и Коен ще умрем. Ще умрем от зъби. Той от два, аз от три.
— Напълно е възможно — промърмори Ламберт, — да ни изядат. Всеки от нас по всяко време може да бъде погубен. Но ако предсказанието наистина е пророческо, то вас двамата ще ви убият някакви странни беззъби чудовища.
— Или гнойна гангрена от гнили зъби — поклати глава Ескел, запазвайки сериозно изражение на лицето. — Само че работата е там, че нашите зъби не гният.
— Аз бих изчакал, преди да започна с подигравките — каза Весемир.
Вещерите мълчаха.
Бурята виеше и свистеше в процепите по стените на Каер Морхен.
Сякаш уплашил се от деянието си, рошавият юноша изпусна пръта от ръцете си, вещерът изрева от болка и се преви на две, дръжката на забитата в корема му тризъба вила натежа, а когато той падна на колене, зъбците се измъкнаха и издрънчаха върху паважа. Кръвта бликна с шум и плясък, достойни за водопад.
Гералт понечи да се изправи. Вместо това падна настрани.
Заобикалящите го звуци ставаха все по-силни и тътнещи, той ги чуваше така, сякаш главата му беше под вода. Вече не виждаше ясно, перспективата му беше нарушена, геометрията на обкръжаващото го пространство — фалшива.
Но той видя как тълпата се отдръпва назад. Видя, как отстъпва пред онези, които му се притичваха на помощ: Золтан и Ярпен с брадвите си, Вирсинг със сатъра за месо, и Лютичето, въоръжен с метла.
„Почакайте — искаше да извика той. — Къде хукнахте! Достатъчно е и това, че аз винаги пикая срещу вятъра!“
Но не успя да извика. Задави се от бликналата от гърлото му кръв.
Вече приближаваше обяд, когато магьосничките се добраха до Ривия и долу в ниското, покрай главния път, проблесна като огледало повърхността на езерото Лок Ескалот, пламнаха червените покриви на замъка и града.
— Е, пристигнахме — отбеляза Йенефер. — Ривия! Странно как се преплитат съдбите.
Цири, която от доста врече беше ужасно възбудена, накара Келпи да се разиграе, потропвайки ситно с копита. Трис Мериголд въздъхна незабележимо. Или поне на нея й се струваше, че е незабележимо.
— Хайде, хайде — погледна я Йенефер. — Какви са тези странни звуци, които излизат от девствената ти гръд, Трис? Цири, тръгвай напред и провери какво става там.
Трис се извърна, изпълнена с решителност да не провокира никого и да не позволява да я провокират. Всъщност не разчиташе на голям ефект. От доста време усещаше в Йенефер злоба и агресия, които се засилваха с приближаването им към Ривия.
— Трис — обади се заядливо Йенефер, — не се изчервявай, не въздишай, не пръскай слюнки и не върти задник в седлото. Защо мислиш, че приех молбата ти, че се съгласих да дойдеш с нас? За да се насладя на прекрасната ти среща с някогашния ти любовник? Цири, нали те помолих — върви напред. Остави ни да поговорим!