Господарката на езерото (том 2)
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #7
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-469-7
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарката на езерото (том 2)». Краткое содержание книги:
Тя спря да се изненадва, когато Йенефер замлъкна по средата на поредната магическа формула и се отпусна на паважа до вещера.
Едното от джуджетата отново изруга. Другото стоеше с наведена глава. Лютичето, който все още подкрепяше Трис, подсмърчаше.
Изведнъж рязко притъмня. Повърхността на езерото се замъгли, като вещерски котел, и се забули в изпарения. Над водата започнаха да се трупат кълба от мъгла и на вълни да настъпват към брега, покривайки всичко с гъста белота, в която всички звуци се изгубваха и утихваха, изчезваха контурите, размиваха се формите.
— А аз — рече бавно Цири, без да се изправя от окървавения паваж, — някога се отказах от силата си. Ако не се бях отказала, сега щях да го предпазя. Да го излекувам, сигурна съм. Но вече е твърде късно. Отказах се и нищо не мога да направя. Получава се така, сякаш именно аз съм го убила.
Тишината беше разкъсана от гръмкото цвилене на Келпи. После от глухото възклицание на Лютичето.
Всички се вцепениха.
От мъглата изникна един бял еднорог. Той тичаше леко, въздушно, безшумно, вдигнал изящно красивата си глава. В това нямаше нищо необичайно, всички знаеха легендите, които единодушно твърдяха, че еднорозите тичат леко, въздушно и безшумно, и държат главите си вдигнати с присъщото им изящество. Въпреки че беше странно как така еднорогът тича по повърхността на езерото, а водата дори не се набръчква.
Лютичето изстена, този път от изненада. Трис усети как я обхваща вълнение. Еуфория.
Еднорогът затропа с копита по паважа. Тръсна грива и зацвили протяжно, мелодично.
— Ихуараквакс — каза Цири. — Толкова се надявах, че ще се появиш.
Еднорогът се приближи, отново зацвили, вдигна копитце и силно тропна по паважа. Наведе глава. Стърчащият от изпъкналото му чело рог неочаквано засия с ярка светлина, блясък, който веднага разсея мъглата.
Цири докосна рога.
Трис извика приглушено, когато видя как в очите на момичето се разгаря млечен пламък, как я обгръща огнен ореол. Цири не я чуваше, тя не чуваше никого. С едната си ръка се хвана за рога на Ихуараквакс, а другата насочи към неподвижния вещер. От пръстите й заструи лъч блещукаща, гореща като лава светлина.
Никой не можеше да каже със сигурност колко дълго продължи това. Защото беше нереално.
Като сън.
Еднорогът, почти разтварящ се в сгъстяващата се мъгла, зацвили, удари с копито, поклати няколко пъти глава, сякаш искаше да покаже нещо с рога си. Трис погледна. Под балдахина на висящите над езерото върбови клони тя забеляза във водата тъмна сянка. Лодка.
Еднорогът отново я посочи с рога си. И започна бързо да се топи в мъглата.
— Келпи — каза Цири. — Върви с него.
Келпи изпръхтя. Закима с глава. Пое послушно след еднорога. Няколко минути подковите звъняха по паважа. След това звукът изведнъж изчезна. Сякаш кобилата беше излетяла, изчезнала, сякаш се бе дематериализирала. Лодката стоеше до брега. В тези минути, докато мъглата се разсейваше, Трис ясно я видя. Това беше примитивна плоскодънна лодка, тромава и ъгловата, като голямо корито за свине.
— Помогнете ми — каза Цири. Гласът й беше уверен и решителен.
Отначало никой не разбираше за какво говори, каква помощ очаква. Първи се усети Лютичето. Може би защото знаеше легендата, някога беше чел една от поетизираните й версии. Той вдигна на ръце изпадналата в безсъзнание Йенефер. И се изненада колко е малка и лекичка. Можеше да се закълне, че някой му помага да носи магьосницата. Можеше да се закълне, че до ръката си усещаше рамото на Кахир. С крайчеца на окото си улови проблясъка на светлата коса на Милва. Когато оставяше магьосницата в лодката, можеше да се закълне, че вижда придържащата борда ръка на Ангулеме.
Джуджетата повдигнаха вещера. Помагаше им Трис, придържайки главата му. Ярпен Зигрин даже примигна, защото за няколко секунди зърна братята Далберг. Золтан Чивай можеше да се закълне, че при поставянето на вещера в лодката му помага Калеб Стратън. Трис Мериголд можеше да заложи главата си, че усеща аромата на парфюма на Лити Нейд, по прякор Корал. А за няколко удара на сърцето си зърна в гъстите изпарения жълто-зелените очи на Коен от Каер Морхен.
Такива неща прави със сетивата мъглата, гъстата мъгла над езерото Ескалот.
— Готово, Цири — рече глухо магьосницата. — Лодката ти те чака.
Цири отметна коси от челото си и подсмръкна.
— Извини ме пред дамите от Монтекалво, Трис — каза тя. — Но няма как иначе. Не мога да остана тук, щом Гералт и Йенефер си тръгват. Просто не мога. Дамите от Ложата трябва да го разберат.
— Трябва.
— Сбогом, Трис Мериголд. Всичко хубаво, Лютиче. Всичко хубаво на всички.