Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
- Ще си взема нещо от тук, за да не се налага да излизам. Моля те.
Крисчън ме целуна малко под глезена.
- Много ми е трудно да ти отказвам - промълви той, сякаш го приемаше за своя слабост. - И няма да излизаш, така ли?
- Няма.
- Добре.
- Благодаря ти. - Застанах на колене и като разплисквах вода навсякъде, го целунах.
- Няма за какво, госпожице Стийл. Как ви е дупето?
- Наболява ме. Но не е чак толкова зле. Водата ми действа успокояващо.
- Радвам се, че ми каза да спра.
- И дупето ми се радва.
Крисчън се ухили.
Проснах се на леглото. Бях тотално изтощена. Беше едва десет и половина, ала имах чувството, че е три през нощта. Това сигурно беше един от най-уморителните уикенди през целия ми живот.
- Госпожа Актън не е ли предвидила нощници? - неодобрително попита Крисчън.
- Нямам представа. Харесва ми да нося твоите тениски - измърморих сънено.
Лицето му омекна и той се наведе и ме целуна по челото.
- Трябва да поработя. Но не искам да те оставям сама. Може ли да се логна в системата в службата с твоя лаптоп? Ще те смущавам ли, ако работя тук?
- Лаптопът и без това не е мой... - Унесох се.
Будилникът се включи и ме събуди с новините за трафика. Крисчън още спеше до мен. Разтърках очи и погледнах часовника. Шест и половина - прекалено рано.
Навън валеше за пръв път от цяла вечност и беше доста мрач-но. Чувствах се уютно и приятно в този грамаден модерен небостъргач, легнала до Крисчън. Протегнах се и се обърнах към красивия мъж до мен. Очите му рязко се отвориха и той примига сънено.
- Добро утро. - Усмихнах се, погалих го по лицето и се наведох да го целуна.
- Добро утро, бебчо. Обикновено се будя преди алармата.
- Настроена е на много рано.
- Така е, госпожице Стийл. Трябва да ставам. - Целуна ме и скочи от леглото. Аз се отпуснах обратно на възглавниците. Леле, да се събудиш в работен ден до Крисчън Грей. Как се беше случило всичко това? Затворих клепачи и задрямах...
- Хайде, сънливке, надигай се. - Крисчън се беше навел над мен, избръснат, изкъпан, свеж - „Хмм, ухае страхотно“, - с колосана бяла риза и черен костюм, без вратовръзка. Президентът на компания се завръщаше.
- Какво има? - попита той.
- Ще ми се пак да дойдеш в кревата.
Крисчън ме зяпна изненадано, после се усмихна - почти срамежливо.
- Вие сте ненаситна, госпожице Стийл. Колкото и да ми харесва тази идея, в осем и половина имам среща, тъй че скоро трябва да тръгвам.
О, бях спала още цял час. „Мамка му“. Скочих от леглото пред развеселения поглед на Крисчън.
Набързо взех душ и облякох дрехите, които си бях приготвила предишната вечер: тясна пола, бледо сива копринена риза и черни обувки на платформи с висок ток, всичко това от новия ми гардероб. Вчесах се и грижливо си вдигнах косата, после отидох в дневната, без да знам точно какво да очаквам. Как щях да стигна до службата?
Крисчън пиеше кафе на бара. Госпожа Джоунс правеше палачинки и бекон в кухнята.
- Изглеждаш прелестно - каза Крисчън, прегърна ме с една ръка и ме целуна под ухото. С периферното си зрение зърнах госпожа Джоунс да се усмихва. Изчервих се.
- Добро утро, госпожице Стийл - поздрави ме тя, докато поставяше палачинките и бекона пред мен.
- О, благодаря. Добро утро - измънках. Божичко, май щях да свикна с това.
- Господин Грей каза, че искате да си вземете обяд в службата. Какво бихте желали?
Обърнах се към Крисчън, който полагаше всички усилия да не се подсмихне, и го изгледах с присвити очи.
- Сандвич... салата. Нямам претенции - казах на госпожа Джоунс.
- Ще ви опаковам истински обяд, мадам.
- Моля, наричайте ме Ана, госпожо Джоунс.
- Добре, Ана. - Тя се усмихна и се обърна, за да ми направи чай.
„Леле-мале... суперско е“.
Погледнах Крисчън и предизвикателно наклоних глава - хайде де, обвини ме сега, че флиртувам с госпожа Джоунс.
- Трябва да тръгвам, бебчо. Тейлър ще се върне и ще те закара на работа със Сойър.
- Само до входа.
- Да. Само до входа - отвърна Крисчън. - Само че се пази.
Обърнах се и видях Тейлър да стои на прага. Крисчън се изправи и ме целуна, като повдигна брадичката ми.
- Чао, бебчо.
- Приятна работа, мили - извиках след него. Той се обърна, отправи ми красивата си усмивка и излезе. Госпожа Джоунс ми подаде чаша чай и аз изведнъж се почувствах неловко, останала насаме с нея.
- Откога работите при Крисчън? - попитах я, като си мислех, че трябва да поведа някакъв разговор.
- От четири години - любезно отвърна тя, докато ми опаковаше обяда.
- Мога и сама - казах, засрамена, че го прави вместо мен.
- Изяжте си закуската, Ана. Това ми е работата. Доставя ми радост. Приятно е да се грижиш за още някой освен за господин Тейлър и господин Грей. - И ми се усмихна мило.