Една любов в Париж
- Автор: Моэм Сомерсет Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Петрова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Една любов в Париж». Краткое содержание книги:
Лидия не отговори нищо. Заслизаха мълчаливо по булеварда. Мълчаливо се нахраниха. Лидия беше съвсем унесена в мисли. Но какви мисли — лесно можеше да се отгатне. Чарли чувствуваше, че ще бъдат нежелателни всички негови опити да подхване дори и най-незначителен разговор. Освен това занимаваха го негови собствени мисли. Разговорът на Лидия с двамата престъпници и зададените от нея въпроси разбудиха отново недоверието, насадено от Саймън в безгрижната му душа. Оттогава, въпреки всичките му усилия да го прогони, то се беше задържало в неговото съзнание, също както не може да излезе миризмата на мухъл от някое помещение, държано дълго време затворено, дори и да отворят нашироко всичките му прозорци. Това му недоверие го разтревожи, но не защото искаше много да знае дали го смятат за глупак или не, а заради Лидия, защото той не можеше да допусне, че тя е лъжкиня и лицемерка.
— Искам още веднъж да отида при Саймън — подхвърли той, след като се нахраниха. — Дойдох тук уж главно заради него, а не можахме много добре да се видим. Трябва да отида поне да му кажа сбогом.
— Трябва да отидеш.
Трябваше и да върне на Саймън репортажа и изрезките му от вестници. Той ги носеше в джоба си.
— Ако искаш да прекараш следобеда при своите приятели руснаци, ще те придружа най-напред дотам, ако искаш.
— Не, ще отида в хотела.
— Аз ще се върна късно. Нали знаеш какъв е Саймън, когато се залови да разказва? Няма ли да ти е скучно сама?
— Не съм свикнала на такова голямо внимание — отвърна тя с усмивка. — Не, в никакъв случай няма да ми е скучно. Толкова рядко ми се случва да остана сама. Тъй, сама да си седя в стаята и да знам, че никой не може да влезе — по-голям разкош от това не мога и да си представя.
Разделиха се и Чарли отиде при Саймън. Той знаеше, че по това време е най-лесно да го намери у дома. Щом Чарли позвъни, Саймън му отвори, по пижама и халат.
— Здравей! Тъкмо си мислех, че може вятърът да те довее. Днес следобед няма да излизам, затова не се и облякох.
Саймън не беше обръснат, а и изглеждаше немит. Дългата му на кичури коса беше разчорлена. Неспокойните му зли очи изглеждаха черни като смола в бледата светлина, която проникваше през северния прозорец, а и от бялото му изпито лице; а под тях имаше тъмни сенки.
— Седни — продължи той. — Днес запалих хубав огън, ателието е топло.
Вярно беше, но стаята изглеждаше също тъй безрадостна и непреметена, както и миналия път.
— Любовната ти история още ли продължава с пълна пара?
— Тъкмо-що се разделих с Лидия.
— Утре се връщаш в Лондон, нали? Не се оставяй много да те изскуби. Защо да й помагаш да измъкне от кауша този разпуснат човек, мъжа й?
Чарли извади от джоба си изрезките от вестници.
— Като съдя по твоите репортажи, мислех си, че напълно му симпатизираш.
— Симпатия — не! Видя ми се интересен, защото е такъв хладнокръвен, безсъвестен престъпник. Учудвах се на безсрамието му. При други обстоятелства можеше да стане полезно оръдие. При една революция такъв човек може да бъде от неоценима полза — тъй смел и необвързан от нищо и без никакви угризения на съвестта.
— Не е твърде благонадеждно оръдие, струва ми се.
— Нали самият Дантон е казал: „При една революция на повърхността винаги излиза изметта на обществото, вагабонтите и престъпниците“? И много естествено. Човек има нужда от тях за известни задачи, пък после, като си постигне целта, може да им види сметката.
— Ти май всичко си промислил от игла до конец, приятелю — каза Чарли и се засмя развеселен.
Саймън повдигна изразително кокалестите си рамене.
— Проучих френската революция и комуната. И руснаците го направиха и научиха много нещо от историята; те дори имат и това предимство, че и от най-новите събития могат да извличат поука. В Унгария започнаха доста зле, но в Русия свършиха добра работа; също и в Италия и Германия много хубаво са работили. Ако ние сме поне малко умни, трябва да бъдем в състояние да постигнем същия успех, без да изпадаме в грешките им. Революцията на Бела Кун беше осъдена на неуспех, защото хората бяха изгладнели. Възходът на пролетариата превърна революцията в доста проста работа, но човек трябва да има грижата пролетариатът да бъде сит. Човек трябва да има организация и тя да бди всички превозни средства да бъдат в ред и да има достатъчен фонд за хранителни припаси. Впрочем по тази именно причина, когато пролетариатът се опитва чрез революция да завземе властта в свои ръце, тя винаги му се изплъзва и попада в ръцете на една малка ръководна група интелигенти. Народът е неспособен сам да се управлява. Пролетариите… са роби, а робите имат нужда от господари.