Скитникът евреин
- Автор: Сю Эжен
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Димитър Христов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Скитникът евреин». Краткое содержание книги:
В този момент на вратата силно се почука.
— Сигурно Гърбавото е дошла да пита дали не трябва за нещо — каза Агрикол.
— Че нали беше тук — учуди се Франциска.
— Горкото момиче си е отишло без да го забележим. Толкова е срамежливо… Но Гърбавото не чука така силно.
— Виж кой е, Агрикол — каза Франциска.
Преди ковачът да стигне до вратата, тя се отвори и вътре влезе един прилично облечен мъж с почтено лице. Той направи няколко крачки и бързо огледа стаята, като за малко спря поглед върху Роз и Бланш.
— Позволете ми една забележка, господине — каза Агрикол и се изправи пред него, — след като почукахте, трябваше да изчакате отговор. Какво обичате?
— Извинете, господине — каза човекът, като протакаше думите, за да печели време и да остане по-дълго в стаята, — искрено ви моля за извинение… Страшно съжалявам… Простете моето нахалство… Срам ме е, че…
— Няма значение — изгаряше от нетърпение Агрикол. — Какво обичате все пак?
— Господине, не живее ли тук госпожица Соливо, една гърбава шивачка?
— Не, господине. Тя живее горе — отвърна Агрикол.
— Ах, боже мой! — възкликна учтивият човек и пак започна с безкрайните си извинения: — Срамувам се, господине, от нахалството си… Мислех, че младата шивачка живее тук. Идвах да й предложа работа от името на едно многоуважаемо лице.
— Много е късно, господине — каза Агрикол изненадан. — Познаваме момичето. Ще трябва да дойдете утре. Едва ли ще го видите сега. Вече си е легнало.
— В такъв случай, господине, извинете ме още веднъж…
— Разбира се — каза Агрикол и пристъпи към вратата.
— Моля госпожата и госпожиците, както и вие, господине, да бъдат уверени…
— Господине, ако продължавате в този дух, след това ще трябва да се извинявате за дългите си извинения и така никога няма да свършите.
При тези думи Роз и Бланш се разсмяха, а Дагоберт гордо засука мустак:
— Синът ми е остроумен — тихичко каза той на жена си. — Ти не се учудваш, защото си свикнала.
В този момент учтивият човек хвърли един последен дълъг поглед към двете сестри, Агрикол и Дагоберт и излезе.
След малко Франциска си постла на пода, смени чаршафите на леглото и настани с майчинска грижовност сирачетата, а Дагоберт и Агрикол се качиха горе.
Когато ковачът водеше със свещ в ръка баща си, мина през малката стаичка на Гърбавото. Тя се измъкна наполовина от сянката, която я скриваше и бързо му прошепна:
— Агрикол, намираш се в опасност… Трябва да ти кажа нещо.
Дагоберт не чу нищо и с изненада попита разтрепералия се Агрикол:
— Какво има, чедо?
— Нищо, тате. Стори ми се, че не виждаш добре.
— Бъди спокоен, тази вечер очите ми и краката ми са като на петнадесетгодишно момче — и без да забележи промяната у сина си, войникът влезе в таванската стаичка, където щяха да пренощуват.
Няколко минути след като напусна къщата, където търси Гърбавото при жената на Дагоберт, учтивият човек отиде в края на улица „Brise-Miche“. Приближи се към една карета, спряла на малкото площадче на манастира „Сен-Мари“. В каретата, загърнат с наметало, чакаше г-н Родин.
— Какво стана? — попита той.
— Двете малки момичета и мъжът с белите мустаци влязоха у Франциска Балдуин — отвърна другият. — Преди тях, подслушах пред вратата и разбрах, че момичетата ще прекарат нощта в стаята на Франциска Балдуин, а старецът с белите мустаци ще пренощува в стаята на ковача.
— Чудесно! — каза Родин.
— Не настоях — продължи учтивият човек — да се видя тази нощ с гърбавата шивачка и да я питам за Вакханалната царица. Утре ще отида и ще разбера от писмото за младия ковач, което е получила тази вечер по пощата…
— Непременно! А сега идете от мое име при изповедника на Франциска Балдуин. Нищо, че е много късно. Ще му кажете, че го чакам на улица „Milieu-des-Ursius“. Веднага да дойде… И вие ще дойдете с него. Ако не съм се върнал, ще му предадете, че работата е изключително важна…
— Ще изпълня всичко точно — отговори учтивият човек, като се поклони ниско на Родин, чиято кола бързо се отдалечи.
V глава
Агрикол и Гърбавото
Един час по-късно в къщата на улица „Brise-Miche“ настъпи дълбока тишина.