Не дърпай дявола за опашката
- Автор: Вердон Джон
- Серия: Дейв Гърни #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9786191510924
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Не дърпай дявола за опашката». Краткое содержание книги:
Publishers Weekly
„Оттеглилият“ се детектив Дейв Гърни приема да помогне на млада журналистка с телевизионен проект, свързан с Добрия пастир – известен сериен убиец отпреди десет години. Макар Пастира така и да не е заловен, случаят е като по учебник и никой не оспорва официалната версия.
Инстинктът на Гърни обаче му подсказва, че липсата на всякакво съмнение е най-съмнителна, когато търсиш истината.
Въпросът е как да хванеш убиец, когото никой не е успял да открие?
Първата крачка е да пренебрегнеш зловещото предупреждение „Не дърпай дявола за опашката!“...
Тъкмо когато се канеше да набере новия номер, телефонът в ръката му иззвъня. Погледна екрана и видя, че е Хардуик. Поколеба се около три секунди и реши, че обаждането до застрахователите може да почака.
В момента, в който натисна бутона за разговор, Хардуик заговори:
– Мамка му, Гърни, всичко, което поискаш, е трън в задника, осъзнаваш ли това?
– Допускам, че мързеливият ти задник има нужда от малко упражнения.
– Трябват ми толкова, колкото и вегетарианска диета!
– Та, какво имаш за мен освен простотиите?
Хардуик прочисти гърло с обичайното си усърдие и обстойност.
– Повечето от първоначалните бележки по аутопсиите са заровени по-дълбоко, отколкото мога да стигна днес. Както казах, това е грамаден...
– Зная какво каза, Джак. Въпросът е какво имаш?
– Спомняш ли си Уоли Трeшър?
– Съдебният лекар по случая Мелъри?
– Същият. Арогантен задник, който се прави на много умен.
– Също като някого, когото познавам.
– Майната ти. Наред с останалите си прекрасни качества, Уоли страда от обсесивно-компулсивна мания за подреденост. А по една случайност именно той е правил аутопсията на онази нафукана мадама, дето се занимавала с недвижими имоти.
– Шарън Стоун?
– Същата.
– И?
– Право в десетката.
– Имаш предвид, че...
– Входната рана е точно в центъра на главата ѝ отстрани. Наистина в средата, мамка му! Разбира се, изходната рана е съвсем различна история. Трудно е да откриеш центъра на каквото и да било, когато от нещото не е останало нищо.
– Само входната рана има значение.
– Вярно е. И така, сега имаш две попадения в десетката, за които вече знаеше, плюс това третото. Смяташ ли, че е достатъчно, за да докажеш каквато там гениална идея искаш да докажеш?
– Може и да стигне. Благодаря ти за приноса.
– Съществувам само за да служа.
Връзката прекъсна.
1 От Custom cards (англ.) – картички по поръчка – б. пр.
Глава 26
Взрив от заплахи
Данните за входната рана предизвикаха у Гърни пристъп на енергия, макар все още да не беше сигурен до какви изводи биха могли да доведат, нито пък как биха могли да му помогнат при срещата с Траут в неделя. Сега обаче мислите му сякаш се движеха по-бързо (все едно беше изпил двойно кафе), така че веднага се зае с нов въпрос.
Звънна на Кайл, но този път попадна на гласова поща.
Очевидно моторът отново бе на път.
„Веднага щом получиш това съобщение, искам да разбереш от Ким колко души са запознати с онази „приказка за лека нощ“. И не просто хора, които знаят за нея в най-общи линии, ами такива, които са наясно с подробностите и особено с израза „Не дърпай дявола за опашката“. Ако са повече от двама-трима, нека направи списък с имената и адресите, ако ги знае, и да обясни каква е връзката ѝ с тях. Благодаря. Бъди внимателен. Скоро ще се чуем.“
Още щом затвори, се сети за нещо съвсем ново.
Набра отново номера и остави второ съобщение:
„Извинявай за множеството молби, но току-що ми хрумна нещо друго. След като провериш за онова миниатюрно звуковъзпроизвеждащо устройство в мазето, огледай се и за подслушвателна техника, за електронни бръмбари. Провери най-вероятните места – детекторите за дим, превключвателите, нощните лампи. Търси каквото и да било във вътрешността им, което изглежда не на мястото си там. Ако откриеш нещо, не го махай. Остави го, където си е. Това е засега. Обади ми се веднага, щом имаш възможност.“
Идеята, че апартаментът на Ким може да се подслушва – че може да е пълен с „бръмбари“, и то кой знае откога – предизвикваше цяла верига от объркващи въпроси с потенциално обезпокоителни отговори. Гърни извади от чекмеджето на бюрото папката с проекта на Ким и седна на дивана в кабинета, за да го прегледа още веднъж.
Когато беше приблизително на средата, енергията му започна да спада точно толкова бързо, колкото се бе повишила. Каза си, че ще затвори очи само за пет минути. Най-много десет. Облегна се назад на меките възглавници на дивана. Последните два дни бяха изключително стресиращи и изтощаващи, а и почти не бе спал.
Една кратка дрямка...
Събуди се рязко. Нещо звънеше и за миг не успя да се ориентира какво точно. Когато понечи да се изправи, остра болка прониза врата му, беше се схванал от спането на една страна. Дрънченето спря, след което Гърни чу гласа на Мадлин:
– Той спи – и после: – Когато се върнах вкъщи преди половин час, беше потънал в дълбок сън – след миг пак: – Ще отида да проверя.