Последно изкушение
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последно изкушение». Краткое содержание книги:
Благодарение на същата тази мисъл той беше почти напълно неспособен да поддържа връзки, надхвърлящи обикновеното повърхностно познанство. В повечето случаи той приемаше този факт като цена, която бе редно да плати, задето бе надарен с толкова полезен и необходим талант. Карол Джордан беше единственият човек, който го накара да си казва, че може би това е просто още една от лъжите, в които се принуждава да вярва.
Знаеше, че не я заслужава. Но колкото повече се опитваше да се откъсне от нея, толкова по-силно бе привличането, което го теглеше обратно. Сигурно скоро щеше да се наложи да реши дали да рискува да загуби единствения си талант в опит да се превърне в нещо, което никога досега не беше разбирал. Ако престанеше да играе роля и се превърнеше в истински мъж, това можеше да предизвика дълбоки промени в личността му и той да загуби способността си да се ориентира в лабиринта на болните мозъци.
Но сега не биваше да мисли за това. Тони си заповяда да се мобилизира и се зае да разчита следата, която Джеронимо бе оставил зад себе си. Започна да се рови из съдържанието на досиетата, като непрекъснато си вземаше бележки. Материалите от Хайделберг и Лайден бяха систематизирани — в кутиите имаше всичко, от свидетелски показания до снимки на местопрестъплението и информация за жертвите. За щастие холандските материали бяха преведени на немски, за да може Петра да ги ползва, и той също успяваше да ги разчита, с изключение на някоя по-неясна фраза тук-там. От Бремен нямаше почти нищо, защото следствието беше още в началната си фаза, затова и не бяха изпратили почти нищо в отговор на молбата на Петра.
Петра не беше правила опит да го заговори, след като той започна работа, а само постави кана с току-що сварено кафе на масата до него. Тя си сипа една чаша и каза:
— Излизам скоро. Трябва да наблюдавам Карол.
Той кимна разсеяно, почти без да разбира това, което чу. Беше прекалено погълнат от изучаването на жертвите. Когато приключи с първия прочит на материалите, минаваше полунощ. Встрани, до него, имаше цял куп листа с надраскани по тях бележки. Трябваше да състави таблица, за да съпостави данните от трите случая, но първо искаше да разбере нещо повече за научните интереси на убитите. Стана и се протегна, а мускулите на гърба и врата му реагираха болезнено на внезапното раздвижване. Беше време да промени обстановката.
Прибра бележките си и излезе от апартамента. Взе такси и много скоро се озова пред сградата, в която беше настанен. Когато слезе от таксито, хвърли поглед към прозорците на третия етаж. Всичко тънеше в мрак. Ако Карол се беше прибрала, сигурно вече спеше. Срещата им можеше да почака.
Когато се качи горе, Тони не обърна внимание на все още неразопакования си багаж, а седна пред лаптопа на малкото писалище. Влезе в интернет и отвори търсачката, която му вършеше най-голяма работа, когато имаше нужда от академични справки. В рамките на около час се беше сдобил с подробен преглед на научните интереси на Валтер Нойман, Питер Де Гроот и Маргарете Шилинг. Започна озадачено да превърта на екрана сваления материал. Беше очаквал, че ще намери някаква натрапваща се връзка, нещо общо между тримата убити психолози. Но областите на академичните им интереси бяха доста различни — Маргарете беше работила върху системите на религиозни убеждения, Де Гроот беше изучавал ефектите на емоционално насилие, а Нойман разработвал психологическата динамика на садомазохизма.
Тони отиде в кухнята, направи си нова кана кафе, и продължи да прехвърля наученото и да го сравнява с това, на което го бе научил собственият му опит. Всеки сериен убиец изграждаше психологически профил на жертвите си. Обикновено общите черти, които ги свързваха, бяха от физическо естество. Независимо от това дали жертвите бяха само мъже, само жени или от двата пола, много бързо можеше да се направи заключение към какъв тип хора се е насочил. Възрастните жени ставаха жертва на определен тип изнасилвачи; към крехки, слаби момичета се насочваха убийци, които са били жертва на насилие като деца; красивите блондинки нерядко умираха, задето никога не биха погледнали жалкия несретник, който ги следваше по петите. Въпреки че подробностите около престъпленията можеха да варират до безкрайност, общите черти между жертвите бяха също своеобразен подпис на престъпника, а не само действията, които той предприемаше, за да не остави съмнение кой е извършителят.