Последно изкушение

Употребата на умалителната форма на малкото му име беше пресметнат опит да го раздразни. Ако съдеше по присвиването на очите му, беше успяла. Опитваше се да се пребори с първоначалната си реакция, да я подложи на преценка, но не можеше да избяга от силата на спомена.

— Изгубили сте си времето, госпожо Джексън — каза той.

Тя поклати шава.

— Не мисля така. Вижте какво, повече от ясно е, че Колин ви липсва, и то много. Предлагам аз да поема неговите функции.

Той сви рамене.

— Нищо не разбирам.

Изби звънецът, оповестяващ, че остават пет минути до края на антракта.

— А сега моля да ме извините, но мисля, че е време да се върнете на мястото си.

— Знаете ли, от тук сцената се вижда много по-добре. Мисля да остана — Карол пусна чантичката си на пода, кръстоса крака, наклони встрани глава и му се усмихна. Можеше да види как в неуверения му поглед се сблъскват инстинктът и интересът.

— По-добре недейте — отвърна той.

Карол въздъхна раздразнено.

— Вижте какво, Таджо, прекратете преструвките. Имате нужда от мен.

Той изглеждаше шокиран. Отвори уста, но не каза нищо.

— Колин ви вършеше добра работа — продължи тя. — Но Колин премина в историята. Имате нужда от някой, който да поема нелегалните имигранти, които превозвате до Обединеното кралство. Аз мога да свърша тази работа. Може ли да престанем да се лъжем и да поговорим сериозно? Разбирам, че се притеснявате да говорите за тези неща с непознати, но тъкмо в момента мисля, че съм единственият човек, който може да ви измъкне от една много неприятна ситуация. С какво бих могла да ви докажа своята благонадеждност?

— Все още не разбирам за какво говорите — той стисна зъби и упоритата линия на челюстта му се очерта ясно. — За какви нелегални говорите? Ако става дума за порнография, не държим такива филми в моите магазини, нито пък ги внасяме в Обединеното кралство.

Карол се усмихна отново. Беше й наистина приятно, че ще се наложи да се поизмъчи, за да постигне целта си. Ако началото минеше лесно, после щеше да полага по-голямо усилие. По този начин тя започваше да влиза в ритъм, да чувства реакциите на Каролайн Джексън в този спор, който трябваше да го накара да й повярва.

— Хайде, стига — тя промени съзнателно тона си и заговори хладно. — Започна да ми омръзва. Вижте какво, знам какви са били търговските ви отношения с Колин. Мога да ви дам адресите на фабриките в Есекс, където докарваните от вас нелегални имигранти работят кажи-речи без пари. Мога да цитирам и точния брой на прекараните от вас хора, които той е поел миналата година. Знам къде живееше Колин, с кого пиеше, с кого спеше — между другото, за да не стигате до прибързани заключения, не спеше с мен. Знам кой го уби и имам доста ясна представа защо — за щастие причината няма никаква връзка с вашия съвместен бизнес.