Последно изкушение
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последно изкушение». Краткое содержание книги:
— Надявам се. Нейните хрумвания също ще ми помагат, когато започна работа по профила. Тя има много нетрадиционен начин на мислене. Понякога вижда нещата под много странен ъгъл, така, както на мен не би ми дошло наум да ги видя.
— Кога започваш работа?
— Колкото е възможно по-скоро. Ако нямаш нищо против, само да си оставя багажа и после можеш направо да ме откараш в твоето жилище.
— Добре, ще ти дам и ключ, за да можеш да идваш и да си отиваш, когато ти е удобно. Не се притеснявай, че може да ме безпокоиш, аз се прибирам рядко, а когато съм у дома, спя като застреляна.
Петра сви от Курфюрстендам по една тиха улица и спря пред жилищната сграда.
— Пристигнахме. Ще ти помогна с багажа.
Той последва Петра в портиерната до главния вход. Тя му попълни регистрационния формуляр и го въведе във фоайето.
— Ти си на първия етаж. Карол е два етажа над теб, в апартамент №302. Ще почакам тук, докато си подредиш багажа.
Тони кимна и натисна копчето на асансьора. Този път беше изгорил мостовете зад себе си. Прекалено дълго се беше самозалъгвал, че може да живее като хамелеон, да приема окраската на заобикалящата го среда, да се адаптира към живота на другите хора, защото не притежава опорни точки в собствения си живот. Но постепенно бе започнало да му става ясно, че се е лъгал. В крайна сметка личността му имаше сърцевина, която беше само Тони Хил и никой друг. И колкото повече се опитваше да избяга от себе си, толкова по-упорито се изпречваше на пътя му тази негова същност. Край на благовъзпитаната конвенционалност. Беше се върнал към това, което представляваше в действителност: ловецът, който душеше въздуха, за да долови мириса на своята плячка. Беше отново на истинското си място, и се чувстваше чудесно.
Карол съзнаваше каква ирония криеше за нея либретото на операта, която слушаше от мястото си в партера на Берлинската опера. „Хитрата лисичка“ на Яначек. Действието, което в друг случай би отклонявало мислите от предстоящата й задача, сега само постоянно й напомняше опасностите на мисията, която беше поела. Течеше първо действие; лесничеят хвана лисичката; тя се съпротивляваше срещу ухажванията на кучето, бягаше от децата, които я тормозеха; подмамваше кокошките; накрая успя да им извие вратовете и да избяга, преди да бъде наказана за стореното.
„Хитрата лисичка съм аз“, мислеше си Карол. Тя щеше да остави Тадеуш Радецки да си мисли, че я е покорил и я е направил своя съюзница; щеше да провали всички опити да я накарат да прояви истинската си същност; подозираше, че трябва да измисли начин да държи Радецки на разстояние.
После щеше да се промъкне в неговия кокошарник, да прибере кокошките му и да му избяга под носа, преди той да я е накарал да си плати за хитрината.
Наближаваше финалът на първо действие — сблъсъкът между лисицата и хората, които я бяха пленили. Карол се измъкна от мястото си и излезе от залата. Сърцето и биеше бясно, стомахът й се беше свил на топка. Въпреки тънката материя на тъмносинята й вечерна рокля, тя чувстваше, че по гърба й се стича струйка пот. Адреналинът пулсираше в жилите й. Чу зад себе си как в залата избухнаха аплодисменти. Сега или никога, каза си тя и тръгна по стълбите, които водеха към частните ложи. Отляво, така беше казала Петра.
Петра се беше подготвила добре. Беше й обяснила, че Радецки отскоро пак се появява в операта. Както винаги, оставал сам в ложата си, не излизал и по време на антрактите, избягвал срещи с приятели или с когото и да било от публиката. Никога не посещавал баровете, предпочитал да пие шампанско, което персоналът оставял в ложата му преди началото на представлението.
— Много драматичен фон за първата ви среща — беше казала Петра. — Винаги е ходел на опера с Катерина, така че там мислите му със сигурност ще са насочени към нея.
Тони се беше съгласил, че от психологическа гледна точка това е много изгодна позиция, от която Карол трябва да се възползва. Изненадата щеше да направи Радецки по-податлив, отколкото ако се срещнеха в обичайната му делова обстановка.
Карол се изкачи по стълбите. Дебелият килим заглушаваше шума от стъпките й. Вратите на залата се бяха отворили и публиката излизаше, надигаше се вълна от говор и смях. Тя продължи да се движи срещу течението и мина по един страничен коридор. Втората врата отдясно, беше казала Петра. Карол се втренчи във вратата и се обърна с безмълвна молитва към своя ангел пазител, с надеждата, че я чува. Пъхна вечерната си чантичка под мишница и почука.