Играч първи, приготви се
- Автор: Клайн Эрнест
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Играч първи, приготви се». Краткое содержание книги:
Станах и отидох до асансьора, направен по образец на турбоасансьора от оригиналната поредицаСтар Трек.Слязох четири нива надолу до оръжейната — огромно хранилище, пълно с етажерки, витрини и полици с оръжия. Отворих дисплея с инвентара си, който се появяваше като изображение на класическа хартиена кукла с образа на аватара ми, върху която издърпвах различни оръжия.
При последното си ходене на Аркайда, която се намираше в зона, разрешена за битки, бях забелязал взвод Шестици. Тогава успях да се измъкна, без да ме видят, но следващия път бе възможно да нямам такъв късмет. Затова реших сега да се екипирам с най-доброто. Сложих си лъскава броня +10, пъхнах в кобурите любимия си комплект лазерни пистолети и преметнах на гръб автоматична картечница и смъртоносен меч +5. Грабнах и още няколко жизненоважни неща. Допълнителен чифт антигравитационни ботуши. Магически защитен пръстен. Защитен амулет. Няколко ръкавици с великанска сила. Не исках да се окаже, че не съм взел нещо, което е щяло да ми потрябва, затова обикновено се разхождах с екипировка като за трима ловци. Когато по тялото на аватара ми не остана непокрито местенце, съхраних допълнителните предмети вТорбата за предмети.
След като се екипирах, се върнах в асансьора и няколко секунди по-късно се озовах пред вратата на хангара, разположен на най-долния етаж в крепостта. Пистата по средата бе осветена от мигащи сини лампички, които водеха до огромна двукрила врата в дъното. Зад тях се намираше тунелът за изстрелване, който завършваше с блиндирана врата, вкопана в повърхността на астероида.
Отляво на пистата беше паркиран каленият в битки изтребителЕкс-Уинг.Вдясно стоеше летящият миДилорън.На самата писта бях паркирал космическата совалка, която използвах най-често —Вонегът.Макс вече бе включил двигателите, чието басово монотонно бръмчене изпълваше хангара.Вонегътпредставляваше силно модифициран транспортьор от класФайърфлай,изработен по образец наСеренитиот класическия телевизионен сериалФайърфлай.Когато го купих, корабът се казвашеКайли,но аз веднага го прекръстих наВонегът, на един от любимите си писатели от XX в. Сега името бе изписано отстрани на очукания сив корпус.
Задигнах го от група членове на кланаОвираптор,които като пълни глупаци се бяха опитали да похитят екс-уинга ми, докато обикалях група планети в Сектор 11, наречениВселената на Бъфи."Овирапторите" бяха нахакани кретени, които си нямаха представа с кого си имат работа. Бях в скапано настроение още преди да открият огън по мен. В противен случай сигурно просто щях да им избягам със скоростта на светлината. Но през онзи ден приех атаката лично. Екс-уингът ми беше много по-маневрен от големия им транспортен кораб, затова без проблем се изплъзвах от обстрела на поръчковите им оръдия, докато ги бомбардирах с лазерни залпове и протонни торпеда. Обезвредих двигателите им, качих се на кораба им и избих всички аватари на борда. След като се отървах от екипажа паркирах екс-уинга в товарното помещение и се прибрах у дома с новия си кораб.
Щом се приближих къмВонегът,рампата се спусна до пода. Докато стигна до пилотската кабина, корабът вече излиташе Чух как колесникът се прибира с тупване, точно когато сядах пред контролния пулт.
— Макс, заключи къщата и задай курс към Аркайда.
— Разбрано, кккапитане — заекна Макс на монитора пред мен. Вратите на хангара се отвориха с плъзване.Вонегътнабра скорост по тунела и се изстреля в звездното небе. Щом излетя над повърхността, блиндираните врати на тунела се затвориха.
Забелязах, че няколко кораба стояха на висока орбита около Фалко. Обичайните заподозрени: побъркани фенове, кандидати да ми станат последователи, и начинаещи ловци на награди. Няколко от тях, онези които потеглиха след мен, винаги се влачеха по петите ми. Те бяха от хората, които през по-голямата част от времето си следваха известни ловци, следяха ги какво правят и предлагаха информацията на търг. Винаги успявах да се отърва от тези идиоти, като превключвах на светлинна скорост, което не бе в тяхна полза. Ако не можех да се отърва от подобна опашка, по принцип нямах избор, освен да спра и да убия преследвача.
КогатоВонегътскочи в хиперпространството, планетите, които се виждаха през илюминатора, се превърнаха в дълги ленти светлина.
— Корабът се движи със ссскоростта на светлината, капитане — доложи Макс. — Пътуването до Аркайда ще отнеме петдесет и три минути. Петнайсет, ако минем през най-близкия звезден портал.