Играч първи, приготви се

Отне ни цяла седмица игра по шестнайсет часа на ден, преди най-накрая да преминем всичките трийсет и девет нива и да завършим мисията. Когато излязохме от последната порта, аватарите ни получиха огромно количество точки и по няколко хиляди кредита. Но истинската награда за изпълнението на мисията беше изключително рядък артефакт: Бета капсулата на Хаята. Малкият метален цилиндър даваше възможност на аватара, който го притежаваше, да се превръща в Ултрамен веднъж дневно за три минути.

Тъй като бяхме трима, обсъдихме кой да вземе артефакта.

— Трябва да остане за Парзивал — обърна се Шото към по-големия си брат. — Той откри тази мисия. Дори нямаше да разберем за нея, ако не ни беше казал.

Дайто, разбира се, не беше съгласен.

— Но ако не му бяхме помогнали, никога нямаше да завърши куеста без нас!

Той заяви, че най-справедливо щеше да бъде да продадем Бета капсулата на търг и да си разделим парите. Но аз в никакъв случай нямаше да допусна това. Артефактът бе твърде ценен, за да го продадем, и знаех, че накрая щеше да се озове в ръцете на Шестиците, защото те купуваха почти всеки артефакт, който се предлагаше за продажба на търг. Освен това сега имах възможност да затопля отношенията си с двамата самураи.

— Вие двамата задръжте капсулата. Урутораман е най-великият японски супергерой. Силата му трябва да е в японски ръце.

Двамата се изненадаха и смутиха от щедростта ми. Особено Дайто.

— Благодарим ти, Парзивал сан — поклони се той. — Ти си достоен човек.

После се разделихме като приятели, макар и не съвсем като съюзници, и аз приех това като голяма награда за усилията си.

В ушите ми прозвуча звънтене и погледнах колко беше часът. Почти осем. Време да се залавям за работа.

Колкото и пестеливо да се опитвах да живея, непрекъснато имах парични затруднения. Всеки месец плащах по няколко големи сметки и в истинския свят, и в ОАЗИС. Разходите ми в реалния свят бяха обичайните — наем, ток, храна, вода, ремонти и подобряване на системата ми за достъп до ОАЗИС. Разходите на аватара ми бяха къде-къде по-екзотични. Ремонт на космически кораби. Такси за телепортация. Батерии. Муниции Купувах мунициите на едро, но пак не излизаха никак евтино. А за телепортация на месец харчех астрономически суми. Търсенето на Яйцето налагаше да пътувам постоянно, а ГСС непрекъснато вдигаха цената на пътуванията.

Вече бях изхарчил всички пари, останали ми от рекламните договори. По-голямата част от тях отидоха за терминала ми за достъп до ОАЗИС и за купуването на астероида. Всеки месец печелех прилични суми, като продавах рекламно време за телевизионния си канал и ненужните ми магически предмети, брони и оръжия, които намирах при пътуванията си. Основният ми източник на доходи беше работата ми на пълен работен ден в техническата поддръжка на ОАЗИС.