Играч първи, приготви се
- Автор: Клайн Эрнест
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Играч първи, приготви се». Краткое содержание книги:
Музеят бе разделен на слоеве. Тук, близо до кората на планетата, се намираха последните произвеждани някога игрални автомати от първите десетилетия на XXI в. Почти всички бяха кабини за симулации със сензорни устройства от първо поколение — вибриращи столове и накланящи се хидравлични платформи. Имаше множество свързани в мрежа автомобилни симулатори, които позволяваха на играчите да се състезават помежду си. Тези игри бяха последните от своя вид. Домашните игрални конзоли бяха изместили повечето игрални автомати, но след създаването на ОАЗИС изобщо престанаха да се произвеждат.
Колкото по-надолу в музея слизах, толкова по-стари ставаха игрите. Сега се намирах на нивото с аркадни автомати от началото на века, където имаше много екшън игри и на големи плоски монитори едри ъгловати фигури се пребиваха една друга. За игрите със стрелба се ползваха груби сензорни светлинни оръжия. Имаше такива с танци. Щом стигнах до по-долното ниво, всички вече изглеждаха еднакви. Всяка от тях се помещаваше в голям правоъгълен дървен шкаф с кинескоп и ръбати копчета и лостове за управление. Джойстици, бутони, волани и топчета. За тези игри се използваха ръцете и очите (а понякога и краката). Нямаше никакви сензорни устройства. Когато играеш на тях, не усещаш нищо. А колкото по-надолу слизах, толкова по-недодялана ставаше и графиката.
Веднъж слизах чак до най-долното ниво на музея, разположено в ядрото на планетата. То представляваше кръгла зала, олтар, посветен на първата видеоиграTennis for Two,създадена от Уилям Хигинботъм през 1958 г. Тя вървеше на древен аналогов компютър и се играеше на миниатюрен петинчов осцилоскопски екран. До него стоеше копие на стар компютърPDP-1,където бе зареденаSpacewar! — втората най-стара видеоигра, създадена от студенти в Масачузетския технологичен институт през 1962 г.
Също като повечето ловци, бях слизал до ядрото и бях играл иTennis for Two, иSpacewar!докато не шлифовах уменията си. Бях обикалял многобройните нива на музея, където играех на игрите и търсех евентуални улики, оставени от Холидей. Но досега не бях открил нищо.
Продължих да тичам все по-надолу, докато не стигнах до музея наГригериъс Симюлейшън Систъмс,който се намираше само на няколко нива над ядрото на планетата. Преди време бях слизал веднъж дотук, тъй че се ориентирах лесно. Имаше експонати, посветени на всички най-популярни игри наГСС,сред които и няколко версии на игри, които бяха пуснали в продажба за настолни компютри и конзоли. Не ми отне много време да намеря витрината, в която петте трофея на Холидей за Дизайнер на игри на годината бяха изложени до бронзова статуя на носителя им.
Много бързо обаче разбрах, че си губя времето. Музеят наГССбе кодиран така, че не бе възможно експонатите да се преместват и съответно трофеите нямаше как да бъдат "събрани". Прекарах няколко минути в напразни опити да изрежа един от тях от поставката му с лазерен оксижен, преди да се откажа окончателно.
Поредната задънена улица. Цялото пътуване се оказа загуба на време. Огледах се за последно и се отправих към изхода, като се опитвах да не се ядосвам.
Реших на излизане към повърхността да мина по друг маршрут, през част от музея, която не бях разглеждал подробно при предишните си посещения. Минах през поредица от тунели, водещи до огромна, подобна на пещера зала, където се помещаваше нещо като подземен град, съставен изцяло от пицарии, зали за боулинг, хранителни магазини и, естествено, игрални зали. Минах през плетеница от пусти улици и накрая завих по лъкатушеща задна алея, която свършваше пред входа на малка пицария.
Спрях рязко, когато видях името на заведението.
Казваше сеХепитайми бе копие на малка семейна пицария, съществувала в средата на 80-те в родния град наХолидей. Изглежда, той бе копирал кода ѝ от симулацията на Мидълтаун и бе скрил дубликат в музея на Аркайда.
Какво, по дяволите, ставаше тук? Не бях виждал да споменават за заведението никъде из форумите за ловци или стратегическите ръководства. Възможно ли бе досега никой да не се е натъквал на него?