Върховното кралство [Рицарят]

— Искате ли да се убедите в това? Тогава по-добре чуйте тази история… — другите трима се наведоха над масата мълчаливи и внимаващи. — В Хрониките се разказва за един крал, който бил ранен по време на лов. Този крал се казвал… Не. Забравих му името, но няма значение… Същата вечер в Двореца трябвало да има бал, а кралицата много обичала да танцува. Нещо, което кралят обаче не можел да направи заради раната си. Като научила за това, кралицата се ядосала, плакала, викала, обвинявала. Но напразно. Кралицата на Лангър можела да танцува само с кралския си съпруг, значи тази вечер нямало да танцува… — Кадфелд отпи една глътка, преди да продължи разказа си. — На кого хрумнала идеята да обявят Пръв рицар за времето на бала? Някои казват, че това бил кралят, за да се хареса на съпругата си. Други казват, че била кралицата, и същите добавят, че дори тя посочила кой да бъде избран. С една дума, кралят обявил едного за Пръв рицар на кралството. Кралицата имала кавалер. И могла да танцува колкото ѝ се искало. Но историята не свършва тук…

Кадфелд направи една добре преценена пауза.

Лорн, който внимаваше да не го забележат, но не изпускаше нищо от разказа, не можа да се сдържи и се усмихна.

— Защото докато траел балът, кралят се оттеглил в своите покои, за да си почине малко и заспал. Изморен от раната си несъмнено. Или може би от лекарствата, които кралицата му дала, за да облекчи болките му… Станало така, че в края на бала Първият рицар все още бил Пръв рицар. Продължавал да бъде и на другата сутрин, когато го видели да напуска дискретно стаята на кралицата…

Нова пауза и нова глътка вино. Продавачът на стари книги обърса уста с опакото на маншета си и продължи:

— Историята била покрита, за да се избегне скандалът. Но Първият рицар никога не бил обезпокоен вън от това, че изгубил доверието на краля и бил заточен при първа възможност. При това нито той, нито кралицата били извършили каквато и да е нередност. Тя си била легнала със своя съпруг. Тази нощ — в очите на закона — кралицата приела краля в леглото си. И нямало никакво значение, че в този момент кралят спял в своето…

Доста горд, Кадфелд завърши своя анекдот с нова глътка вино и се изправи. На свой ред и останалите се изправиха усмихнати. Старецът беше изпразнил тяхната гарафа, но историята му си заслужаваше.

Настъпи тишина, която просбописецът наруши:

— Следователно слуховете са верни. Върховният крал е определил Пръв рицар.

Лорн се сепна. Не знаеше, че този слух се беше понесъл.

— И той е тук — каза бившият войник. — В Ориал.

— Ето кое ми е най-трудно да повярвам. Не зная кой е този мъж, който се настани в Черната кула. Но не мога да повярвам, че пръстенът му е истински и че не го е откраднал… Кралят е направил някого Пръв рицар? Добре. Но какво ще прави той тук?

— Черните кули бяха на Ониксовата гвардия. Тази в Червените павета е последната останала. Какво по-естествено от това да се върне тук?