Пътят на коприната
- Автор: Фальконер Колин
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Унискорп“
- ISBN: 978-954-330-404-2
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пътят на коприната». Краткое содержание книги:
Уилям благослови виното и го вдигна високо.
— Кръвта Христова — прошепна той и вдигна очи към свода на потъмнелия от тамяна таван. Белите му одежди бяха раздрани и изпоцапани от дългото пътуване от Земите отвъд, но все още бяха одеждите на Светата майка Църквата и той си представи, че сияят като слънчеви лъчи в тази черна езическа земя.
Мигът беше трогателен за тайното му паство от унгарци и грузинци, никой от които не беше посещавал латински ритуал, откакто бяха заловени в плен при преминаването на Субетей22 през Европа двайсет години по-рано. Уилям беше присвоил църквата на Мар Салах за тази меса, донесъл беше своето евангелие, требника и Псалтира, толкова лекомислено отхвърлени от Хубилай.
Дори в мрака, помисли си той, Бог разпръсква светлината си. Няма ъгълче по света, в което той да не ни намери. Аз ще бъда негов ангел и негов пратеник!
Изведнъж вратата се отвори с трясък и на прага застана Мар Салах. Чернорасите му свещеници се редяха зад него. Той се втурна вътре с изкривено от бяс лице.
— Как смееш да оскверняваш църквата ми!
Уилям запази самообладание. И за да покаже своята святост пред паството си, той падна на колене и зарецитира Символ верую.
Нахвърлиха се отгоре му, ритаха го, удряха го, докато изгнаниците гледаха, виновни и уплашени. Свещениците на Мар Салах го повлякоха обратно навън от църквата и го изхвърлиха в калта, Псалтирът и требникът му се изтъркаляха до него.
Тежката врата се затвори с трясък.
Неколцина стреснати граждани го огледаха, докато го подминаваха на път за пазара. Уилям бавно се изправи на крака, изкривил лице от болката в ребрата. Ако трябва да страдам като Христос, помисли си той, тогава това само ме приближава към чудната ми награда. Нека ме бият и ругаят, никога няма да се разколебая. Сега Бог е с мен и няма да се проваля!
83
Местният обичай повеляваше къпане поне три пъти седмично и Жосеран откри, както се беше случило и в Земите отвъд, че обичаят носи удоволствие както на тялото му, така и на душата му. В отделените му помещения имаше голяма глинена вана с малка пейка, на която да сяда, докато се къпе. За да се затопли, под нея се кладеше огън с помощта на специални черни камъни, които китайците изкопаваха от планините. Веднъж запалени, тези камъни даваха голяма топлина в продължение на часове, преди да се превърнат в пепел.
Сутрин прислужниците му носеха кана и купа с вода, за да си измие лицето и ръцете.
Уилям, ако се съдеше по вонята от него, не се ползваше от нито една от тези възможности.
Жосеран откри, както се беше случило и в Земите отвъд, че е по-удобно човек да се облича по местната мода, когато е възможно. Дадоха му широка роба от златиста коприна с изящно избродиран феникс на гърба. Ръкавите ѝ стигаха почти до върховете на пръстите му. Привързваше се здраво с широк пояс с катарама от рог, който идваше от страна, която наричаха Бенгалия. Обу и чифт копринени сандали с дървени подметки.
Никой, забеляза той, не ходеше бос или гологлав с изключение на будистките монаси. Затова започна да носи тюрбан от черна коприна, според обичая на благородниците. Освен това извика дворцовия бръснар и той избръсна гладко лицето му. За разлика от Земите отвъд, където сарацините смятаха, че е липса на мъжественост да не се носи брада, повечето мъже в Шанту старателно се бръснеха. Татарите и китайците не си пускаха често бради, а те и без това растяха редки.
Само Уилям оставаше непреклонен, миризлив, брадат и намръщен в черното си расо на доминиканец.
Шанту, което означаваше Втора столица на езика на китайците, беше лятната резиденция на Хубилай; основното му седалище, където прекарваше дългите зими, се намираше в древния китайски град Тату, Първата столица, още по на изток. Шанту беше завършен съвсем наскоро, строежите в него се наблюдаваха от самия Хубилай, мястото му беше избрано според принципите на китайското изкуство фън шуй, щастливото съчетание между вятъра и водата.
Резиденцията беше проектирана с математическа точност върху мрежа от успоредни улици, така че от своя прозорец високо горе в двореца близо до северната стена Жосеран можеше да вижда по протежение на главната улица на града чак до южната врата.
— Китайците казват, че небето е кръгло, а земята квадратна, затова и инженерите на Хубилай така я построиха — обясни му Сартак.
— Ами какви са онези знаци, изрисувани по хоризонталните греди? Има ги на всяка къща.
22
Монголски военачалник и основен стратег на Чингис хан и Бату хан, командвал монголските войски във Волжка България, Киевска Рус, Полша и Унгария. — Бел.прев.