Пътят на коприната
- Автор: Фальконер Колин
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Унискорп“
- ISBN: 978-954-330-404-2
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пътят на коприната». Краткое содержание книги:
Хубилай се замисли над думите му. Вероятно подобна организация му се струваше фантастична и объркваща.
— Къде са тези Земи отвъд, за които говориш?
— Намират се далеч на запад от тук, господарю. Столицата им е място, което наричат Акра, близо до Алепо, което принц Хулегу обсажда.
— Обсадата приключи. Още преди много месеци научих, че Хулегу сега е господар на Алепо и на друг град на име Дамаск.
Жосеран се вгледа в златистите очи на императора и се почуди какво ли още знае. Дали татарите не са подложили на обсада и някои от другите замъци в Земите отвъд? Дали вече са успели да разгромят напълно сарацините и сега обсаждат Акра? Ако Хубилай знаеше отговорите на тези въпроси, очевидно беше, че възнамерява да ги запази за себе си.
— Откъде си, Варварино?
— Аз съм франк, велики господарю. Идвам от място, наречено Троа.
— А там имате ли хубави пасища? Отглеждате ли много коне?
— Земите са много различни от тези тук.
— Казват, че конете, които сте довели, били големи и тромави и дори не са преживели пътуването до Покрива на света.
— Моят кон ми служи вярно по време на много походи.
— Но е умрял при пътуването.
— Нямах с какво да го храня.
— Конете ви не могат ли сами да си намират храна?
— Не, велики господарю. Не е в природата им. Не са привикнали на планините и пустините.
И така разговорът им продължи в този дух. Въпросите на Хубилай нямаха край: франкските крале дали живеят в дворци като този? Какво е наказанието за кражба на кон? Какво е наказанието за това да сложиш нож в огъня — действие, за което Жосеран научи, че е ужасно сред татарите. Искаше да знае всичко, което може да научи за християнския свят, но не изглеждаше склонен да позволи Жосеран на свой ред да задава въпроси.
Най-накрая Хубилай започна да пита за вярата.
— Мар Салах е един от Светлата религия. Почита онзи, когото нарича Отца. А и този Свети дух, също. Вие имате ли тези богове?
— Има само един Бог. Христос е негов син на земята.
— Само един бог ли? На мен ми се струва, че въпреки цялата ви шумотевица не отдавате подобаващо място на религията.
— Напротив. Ние воюваме за нашата религия. Затова предприемаме въоръжено поклонничество в Земите отвъд. Там на място, което наричаме Светите земи, се е родил Синът Божи. Мъже от всички краища на християнския свят идват да го защитят.
Императорът дълго го изучава.
— И заради това търсите съюз с нас срещу сарацините. За да можете да притежавате това място?
— Именно.
Жосеран зачака, чувстваше как сърцето му бие лудо в гърдите.
Най-накрая бяха стигнали до въпроса, заради който бяха пътували шест месеца.
Изражението на Хубилай беше непроницаемо.
— Ще обмисля предложението ви — каза той накрая. — Може би ще останете тук, в Шанту и ще се радвате на гостоприемството на двора ми, докато обсъждам този договор с моите министри. Междувременно съм любопитен към вашата религия и какви са разликите с Иисус, който вече имаме тук. Бих искал също да разбера повече за този папа, за когото говорите.
— Моят спътник, който е свещеник, и е пратен от самия папа, с най-голямо удоволствие ще ви даде по-нататъшни подробности.
— Той умее ли да прави магии?
— Магии ли? — озадачен погледна към него Жосеран.
— Да, шаманът, който те придружаваше. Умее ли да прави магии?
— Страхувам се, че не, господарю.
— Мар Салах твърди, че този Исус можел да възкресява мъртвите и превръщал водата във вино. Могат ли този папа и неговите свещеници да правят същото?
— Нашият спасител го е можел, да — каза Жосеран. — Но Уилям е обикновен човек.
Хубилай, господарят на Небето, изглеждаше разочарован от този отговор. Кимна бавно.
— Какво ѝ е хубавото на религията без магия?
Шест месеца по-рано дори не би разбрал този въпрос. Но в този момент Жосеран Сарацини, грешник и рицар, почувства странна симпатия към недоумението на Великия хан.
— Бих искал да разговарям с вашия шаман, но има много държавни дела, които вече заемат времето ни. Но ако ви е угодно, има друг човек, който може би ще се заинтересува от онова, което трябва да кажете.
Жосеран чакаше, докато императорът го изучава с измамно кротките си кафяви очи.
— Ще го уредя.
Когато Жосеран се върна в двореца, пред вратата на Уилям стояха стражи. Според Сартак имали заповед да държат „лудия варварин“ в стаите му, докато бесовете му не утихнат.
Жосеран пое дълбоко въздух и внимателно отвори вратата.
Уилям стоеше до прозореца с побеляло от гняв лице. Дълго време нито един от двамата не проговори.
— Какво означава поведението ти? — попита най-накрая той.