Пътят на коприната
- Автор: Фальконер Колин
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Унискорп“
- ISBN: 978-954-330-404-2
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пътят на коприната». Краткое содержание книги:
— Ти си причината за него. Застраши живота и на двама ни.
— Аз съм пратеникът на папата! Ти ме съпровождаш като охрана, не си ми господар!
— Не те ли предупредих да си по-съобразителен! Не те ли приканих към повече дипломатичност? Защо не се вслуша в думите ми?
— Знам защо са те изпратили тук. Твоят Велик майстор, Томас Берар, мисли, че е по-могъщ от Светия отец. Ти си тук, за да сключиш таен съюз с татарите, не е ли вярно? Ако папата чуе за твоето коварство, ще оттегли подкрепата си за твоя Орден и ще бъдете унищожени!
— Заплашвай ме, колкото си щеш. Трябва да изпълня дълга си и не мисля да се отказвам. Ако искаш Хубилай да те изслуша, ще ти се наложи да ми се довериш.
— Да ти се доверя? По-скоро бих се доверил на змия!
— Така да е, но ти нося новини. Ханът, ще се зарадваш, като чуеш, иска да разкриеш принципите на христовата вяра пред дъщеря му.
Уилям се строполи на леглото, загубил ума и дума.
— На дъщеря му?
— Да. Така че независимо от онова, какво мислиш за мен и действията ми, бих ти казал, че днес и двамата отбелязахме напредък.
— Слава на Бога — Уилям падна на колене и прошепна кратка благодарствена молитва. Когато отново стана, изглеждаше поутешен. — Много добре, тамплиере. Засега ще се доверя на похватите ти. Не ни е съдено да познаваме Божиите мистерии. Може би една от тях е ти да си Негов инструмент.
— Благодаря ти — с усмивка рече Жосеран и излезе от стаята, кипнал вътрешно.
78
От прозореца си високо в двореца Жосеран погледна към обгърнатите вече от мрак улички на Шанту. От дървен барабан се разнесе единствена скръбна нота, следвана от кънтящото ехо на гонга, когато стражата на моста отмери часа от нощта.
Изминах път, по-далечен, отколкото сто търговци могат да пропътуват за цял живот, стигнах по-далеч, отколкото съм мечтал или съм желал. И никога не съм се чувствал толкова самотен.
Замисли се за Хутлун. Надявал се беше, че лудостта вече ще е преминала. Но мисълта, че тя може би лежи мъртва или ранена в пустинята, непрестанно го измъчваше. Трябва да вярвам, че е оцеляла, помисли си той. Иначе как ще намеря покой? Да можех само да разбера със сигурност какво е станало.
Най-накрая открих изменнически дух, който да си е лика-прилика с моя, и се оказа забранен за мен. Скърбя, когато си помисля, че е мъртва; умирам от болка, когато си казвам, че може да е още жива. Остави ме сломен като оплаквач, слаб като момче.
Дали наистина е виждала баща ми в сянката ми?
Непоносимата болка го преви одве. Не вярвам да намеря покой, ако не я видя отново.
79
У Уилям гневът набираше сила. Новината, че императорът е поискал да запознае дъщеря му с християнската вяра, го беше поуспокоила за няколко часа. После обаче разбра, че в града има занаятчии християни, доведени преди много години като пленници от Унгария и Грузия, на които Мар Салах беше отказал причастие.
Пречело им се да изповядват вярата си, докато не склонили да бъдат кръстени отново в несторианската църква и да се отрекат от върховенството на Рим. Дори тогава Мар Салах изпълнявал литургия срещу заплащане.
Този Мар Салах продължил да изопачава Божия закон: по татарски обичай имал три съпруги и в невежеството си погубвал душата си, като всяка вечер пиел огромни количества черен кумис.
— Този човек е позор за духовниците навсякъде! — кресна Уилям срещу Жосеран.
— Напротив, братко Уилям. Бих казал, че той е същият като духовниците, които открай време познавам.
Уилям кимна и отстъпи.
— Но въпреки това е възмутително, че подобен човек злослови срещу мен, папският пратеник!
— Той несъмнено те възприема като заплаха за собствената си позиция.
— Като свещеник, да поставяш себе си пред Бог, е безсъвестно. Всички сме слуги Божи!
— Налага ни се да бъдем дипломатични, Уилям. Този Мар Салах има влияние в двора. Ако искаме да преговаряме с татарите, трябва да внимаваме какво говорим за него.
— Тук сме, за да им покажем истинската пътека на спасението, не да преговаряме! Ти говориш с тях, като че са ни равни. Тези татари са простаци и смърдят!
— Те твърдят същото за теб.
— Изобщо не ме интересува какво мислят. Интересува ме само истината! Изисквам от теб сега да ме придружиш и да се изправим пред Мар Салах и да му напомним за дълга му пред Бог.
Жосеран го изгледа ядно. Нямаше да приеме заповеди от някакъв безочлив монах. Но въпреки това не можеше да му откаже услугите си като преводач.
— Както желаеш — въздъхна той.
80
Пламъкът от един светилник се отразяваше в сребърния кръст на олтара. Уилям падна на колене, повтаряше думите на „Отче наш“. Жосеран се поколеба, но го последва.