Пътят на коприната
- Автор: Фальконер Колин
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Унискорп“
- ISBN: 978-954-330-404-2
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пътят на коприната». Краткое содержание книги:
— Такъв е законът. Всеки гражданин на Катай трябва да изпише името си и имената на всички в неговото семейство, включително на слугите. Дори броя на животните. По този начин Хубилай знае точно колко хора живеят в държавата му.
Жосеран беше удивен от реда в империята. Тези правила се прилагаха дори към живота на императора.
По татарски обичаи той притежаваше четири орду, или домакинства, по едно за всяка от четирите му съпруги, всичките татарки като него. Но освен това той поддържаше и многочислен харем за лично ползване.
— На всеки две години комисия от съдии се изпраща на експедиция, за да открие нови недокоснати девици — разказа му Сартак. — Имах честта миналото лято да бъда част от стражата. Посетихме безброй селца и ни доведоха най-красивите млади момичета. Онези, които избрахме, бяха доведени тук, за да бъдат оценени.
— Оценени? Кой ги оценява?
— Не аз, за нещастие — пошегува се Сартак през усмивка. — По-възрастните жени от харема, това им е работата, когато се оттеглят от нощните си задължения. Спят с новите момичета, за да се уверят че дъхът и мирисът на телата им са приятни, както и че не хъркат.
— А ако не са подходящи?
— Де да ги даваха на мен! Нямаше да имам нищо против, дори и ако някои от жените, които видях, похъркваха като магарета! Но къде ти, дават им работа — да готвят, да шият, да правят дрехи.
— А избраните за императора?
— Те преминават специално обучение, за да ги подготвят за службата им към Сина на Небето. Когато са готови, той приема пет от тях в покоите си всяка вечер в продължение на три нощи. Да можехме всички да сме като хана на хановете! Я, Варварино, нещо си ми пребледнял.
— Пет жени на вечер!
— Нямате ли хареми в Християнство?
— За тях знам само от мохамеданите. Във Франция един мъж може да има само една съпруга.
— Дори краля ли? Само една съпруга за цял живот?
— Ами ако мъжът е с гореща кръв, спи със съпругите на другите мъже или с домашните слугини.
— Това не води ли до много проблеми? Не ли по-добре по нашия начин?
— Може би. Брат Уилям може и да възрази.
— Твоят шаман — Сартак почука с пръст по челото си — е добър пример за това, какво се случва с мъж, който не си ляга достатъчно с жени.
Всеки ден се появяваше някакво ново чудо. Храната, приготвяна в двора на Хубилай, нямаше равна с онова, което беше вкусвал, и нищо общо с жестоката оскъдица от мляко и опърлено овче, с което беше привикнал по време на пътуването им през степта. Понякога тамплиерът вкусваше уханна мида, приготвена в оризово вино, супа от лотосови семена, риби, приготвени със сливи, и гъски с кайсии. Имаше ястия като мечешка лапа, печена сова, печени гърди от пантера, лотосови корени, парени бамбукови стръкчета и кучешко печено. Способите за приготвяне на храната бяха по-старателни от всичко, което беше виждал. Използваха само черничево дърво, за да приготвят пилешко, твърдяха, че така месото ставало по-крехко; както само акацията била добра за свинското, само боровото дърво за възвиране на вода за чай.
Жосеран всеки ден се упражняваше да борави с пръчици от слонова кост, с каквито се хранеха останалите, и с времето доби голяма ловкост. След изгладнялото лапане, което отличаваше неговото задоволяване на глада сред татарите от степта, храненето на Жосеран в компанията на Сартак и останалите придворни притежаваше в най-висша форма деликатността на фино везане.
Но онова, което най-много го впечатли, бяха книгите. Библията на Уилям беше рядък и скъпоценен предмет в християнския свят; но в Шанту всички притежаваха поне един алманах и издание на Пао, което се използваше от идолопоклонниците, за да изброяват достойнствата и недостатъците на почти всяко действие в живота си. Те не бяха преписани на ръка, каквито бяха книгите в християнския свят, ами се произвеждаха в голям брой с помощта на дървени платки, които възпроизвеждаха тяхната калиграфия върху хартия.
Сартак го заведе в голяма работилница, за да види как се прави. В едно помещение писар преписваше книгата върху тънък пергамент, в друго пергаментовите листове се залепваха върху дъски от ябълково дърво. След това друг занаятчия повтаряше всяка чертица със специален инструмент и изрязваше знаците релефно.
— После потапят този блок в мастило и го отпечатват върху страница — обясни Сартак. По този начин правеха страницата на всяка книга много бързо и колкото броя от нея искат.
Сартак му показа своето копие от книга, наречена Дао дъдзин.
— Това е книга за магията — каза той. — Може да предсказва войни и времето. Имам и това.
— Ти и в магия ли вярваш?