Пътят на коприната
- Автор: Фальконер Колин
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Унискорп“
- ISBN: 978-954-330-404-2
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пътят на коприната». Краткое содержание книги:
Тишината се нарушаваше единствено от шуртенето на водоскока и шумоленето на бамбука.
— Заради политиката живея тук в този красив парк само с птиците и рибите за компания, защото баща ми иска от мен да бъда китайска принцеса. Но не става дума само за политика. Той искрено обича тези китайци, които е победил. Не е ли странно за такъв човек?
Жосеран кимна.
— Така е, щом казвате.
— Странно и печално. Защото копнея да яздя кон и да се науча да стрелям с лък като татарка. А трябва да седя тук всеки ден сред върбите и единственото ми занимание е да закрепям игли в косата си. Нашият баща ни дава живот и после този живот се превръща в бреме. Не е ли истина, Варварино?
— Така е — съгласи се той, умислен дали някога ще успее да свали товара от собствената си душа.
— Къде беше? — настоятелно го попита Уилям, когато Жосеран се прибра в двореца по-късно същия следобед.
— Разговарях с принцеса Мяо-йен.
— Прекалено много време прекарваш с нея. Не си струва.
— Научавам много за императора и хората му с нейна помощ.
— Желаеш я. Познавам го по очите ти.
Жосеран се обиди от неоснователното обвинение.
— Тя е принцеса и дъщеря на императора.
— И кога това е възпирало ниските ти страсти? Мирисът ѝ, помадите, които използва на лицето си, копринените рокли, които носи? Има всички дяволски приспособления. Пилея часове да ѝ покажа пътя на добродетелта и Бог, а ти съсипваш всичките ми постижения!
Жосеран въздъхна.
— Не знам какво повече искаш от мен.
— Аз не искам нищо от теб. Бог е този, който иска от теб да ми помогнеш да донесем на тези хора любовта на Христос.
— Не правя ли всичко, което ми е по силите?
Уилям поклати глава.
— Не знам — рече той. — Само Бог може да даде отговора.
Хубилай я чакаше в Павилиона на благоуханните цветя. Облечен в мантия от зелена коприна, по лицето му се четеше недоволство.
Павилионът гледаше към градините в четирите посоки. Във вази бяха засадени канела и банани, които цъфтяха в розово, върху застлания с плочи двор бяха нагласени хитроумно вятърни мелници, така че и най-лекото движение на перките им да разнася уханието на цветята към залите на павилиона. Птиците по дърветата, чиито клони се ширеха над стрехите, цвърчаха оглушително. В северния край имаше олтар с трева от степта, както и пръст, донесена от татарската родина; жълто-кафява кал, жълт пясък, черни и бели камъчета от Гоби. Въпреки че очевидно ставаше дума за татарско светилище, всъщност Олтарът на земята беше конфуциански идеал. Покриваше го завеса от червен брокат с благословии, изписани върху плата със златно китайско писмо.
Толкова много противоречия имаше тук.
Тя се приближи на ръце и колене. После събра ръце и сведе глава в поклон три пъти към мраморния под, преди да погледне към копринените очи на баща си. Строгите лица на неговите конфуциански и тангутски съветници я наблюдаваха от подиума под трона му.
— Е, Мяо-йен. Напредваш ли в обучението си?
— Старая се, господарю.
— Какво разбра за наставниците си?
— Искрени са, господарю — отвърна тя предпазливо, чудеше се какво ли иска да научи баща ѝ.
— Ами тази тяхна вяра, която носят със себе си?
— Такава е, каквато каза ти, татко. Много прилича на Светлата религия на Мар Салах, с изключение на това, че хранят голяма почит към човек, когото наричат папа. Намират, че е много грешно мъжът и жената да се съединяват и освен това вярват в изповядването на греховете от даден човек пред неговия шаман, което им носи незабавно опрощение от техния бог.
— Намират за грешно съединяването на мъжете и жените ли? — попита Хубилай, без съмнение с мисълта за многобройния си харем.
— Да, господарю.
Той изсумтя, не беше впечатлен от тази философия.
— Казват, че във варварските земи хората се кланят на този папа.
— Изглежда той е техният хан на хановете и има силата да въздига крале сред тях, макар самият той да не носи меч или лък, ако се вярва на думите им. Струва ми се, той е шаман, който се е издигнал и получил власт дори над най-великите воини.
— Това и нас сполетя веднъж — каза той. Мяо-йен можеше да предположи накъде клонят мислите му. Той не искаше никоя религия да заплашва върховната позиция на императора.
— Имат ли магия?