Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0]

д обре. Онова, което е межд у нас, ще си о стане нед око снато. Това е точно вкусът на

чистотата, пред и д а я омърсиш.

Двайсет

Нейтън се обажд а в четири. Не знаел, че няма д а ход я след обед на училище, и искал д а се

увери, че съм д обре. Бих могъл д а му кажа за Пени — момиченцето в парка, и как накрая се

озовах пред къщата на Кийлър и се срещнах с Джилиан, но това ще почака. Напо след ък ми

писна д а се обяснявам, а о свен това всичко е само фон. Той знае, че Саша д нес е на аборт и

знае какво изпитвам. Той винаги знае.

— Не знам д али утре ще мога д а д ойд а на училище — казвам му. — Искам д а я вид я.

— Дали нейните ще ти позволят?

— Да, това е проблемът.

— Нали е казала, че в понед елник ще бъд е на училище? — напомня ми той.

А аз се опитвам д а чакам търпеливо обажд ането й. В сряд а вечерта стоя д о късно и

непрекъснато проверявам ту есемесите, ту имейлите си. Убед ен съм, че все някой щеше д а ми

се обад и, ако нещо не беше наред , но сега се налага д а чуя гласа й, про сто за всеки случай.

Рано на след ващата сутрин обаче се пред авам и й изпращам есемес.

Снишавам се, д окато мама излезе, а по сле казвам на Холанд , че няма д а ход я на училище.

Тя изобщо не се изненад ва и д ори не пита защо — вече знае, че няма д а й кажа.

Вземам мобилния и слушалката на д омашния телефон в банята и се пъхвам под д уша.

След сед мица и половина без хокей тялото ми вече се чувства различно — лениво от липса на

употреба. С изключение на лятната ваканция това е най-д ългият период , в който не съм бил на

лед а, откакто пред и д ве год ини изкълчих глезена си. Понякога обаче изкълчването може д а

бъд е по-фатално и от счупването и д есният ми глезен така и си о стана по-слаб от левия.

И най-д ребното нещо е в състояние д а те промени.

Избърсвам се и се паркирам пред телевизора. Може би Саша няма д а провери есемесите

си д нес. Може би си мисли, че съм на училище и затова ще се обад и чак д овечера. Но ще й

д ам още малко време. Не искам д а я буд я, ако още спи.

Така минават още час и половина — аз все така глед ам музикални клипове по

телевизията, а телефонът все така не звъни. Качвам се в стаята си и проверявам имейлите си.

Има някакъв спам, който ми обещава фиксирана ипотечна лихва, д руг, който пред лага

сед емд есет и пет процента отстъпка от мастило за принтери, а трети, който се опитва д а ме

под мами д а си уголемя пениса. Изтривам всичките и чакам точно д о 10:46. И тогава се

пред авам и набирам мобилния телефон на Саша. На второто позвъняване отговаря го спожа

Ясински и аз д отолкова се шашвам, че чувам нейния глас от телефона на Саша, че замръзвам.

— Ало? — повтаря го спожа Ясински. — Кой е?

— Да, аз съм. Ник.

— Зд равей, Ник. — Гласът й звучи официално и сд ържано, като че ли се опитвам д а й

прод ам прозорци, от които тя няма нужд а.