![На лов за Атлантида [calibre 2.62.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/8/5/na-lov-za-atlantida-calibre-2-62-0-download.jpg)
На лов за Атлантида [calibre 2.62.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #1
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «На лов за Атлантида [calibre 2.62.0]». Краткое содержание книги:
Кастил бе свършил с превързването на ранения индианец.
- Всичко това е много хубаво, дори чудесно, но имам едно предложение - преди да започнем да се поздравяваме, дали не е по-добре да се опитаме да се измъкнем от джунглата?
- Сателитният телефон е в раницата ми, Хюго - каза Чейс уморено. - Хвърли ми го и ще се обадя.
Нина погледна събралите се в кръг индианци, вперили очи в нея.
- Какво ще правим с племето? Храмът го няма, но и домовете им ги няма заради нас. Те се нуждаят от помощ.
- Мога да се погрижа за това - обади се ди Салво. - Като представител на бразилското правителство, мога да кажа, че племето е официално открито и сме влезли във връзка с него, нали? Това означава, че сега те са под закрилата на закона.
- Контактът не е точно този, на който се надявахме - отбеляза Нина. - Те убиха Хамилтън, забравихте ли?
- Но поне нас оставиха живи - отвърна ѝ Чейс, докато Кастил му подаваше сателитния телефон.
- Мога да ви уверя, че ще получат всичко, от което се нуждаят - каза Кари. - Фондация “Фрост” има известно влияние върху бразилското правителство; в миналото сме осигурявали помощи. Те със сигурност ще оцелеят. В края на краищата те са единствените потомци на атлантите. Един ДНК-анализ би бил много интересен... - Тя погледна в тъмното към храма.
Ди Салво обясни на индианците, доколкото можеше, каква е ситуацията. Някои от тях, предимно възрастните, не изглеждаха особено щастливи.
- Притесняват се, че ако дойдат още външни хора, ще се опитат да нападнат храма - каза той на Кари.
- Да нападнат какво? - попита Чейс саркастично, като спря за миг да набира. - Частите от хеликоптера? Не остана нищо, което може да се открадне!
- Не, те са прави - възрази Нина. - Макар по-голямата част да е разрушена, все още вътре има много злато.
- Мога да уредя охрана - предложи Кари. - Фондацията разполага с надеждни хора, които не са мотивирани от парите - те могат да защитят племето, докато дойде помощ. Освен това смятам, че ще е най-добре да знаем какво друго съдържат останките от храма, не мислите ли?
- Аз не видях никакво злато - каза Чейс с подчертана невинност, когато свърши с телефонния разговор. - Единственото, което видях, бяха счупени неща, крокодили с големи зъби и загадка, на която не можахме да намерим отговора.
- О, между другото, той беше четиридесет - каза му Нина небрежно и ченето му увисна. - Четиридесет оловни топчета. Сега, след като разбрах каква е цифровата им система, вече е лесно.
- Шегуваш ли се? - попита той. Нина му хвърли знаеща усмивка. - Добре... Както и да е, изпращат за нас хеликоптер. Ще отнеме няколко часа според мен - дори и с GPS ще се наложи да ни търсят в тъмнината.
- Дали Агналдо ще е в състояние да издържи толкова дълго? - обърна се Нина към Кастил. - Не трябва ли да го занесем в болница?
- Не се притеснявайте за мен - каза ди Салво сънливо. - Не ме прострелват за първи път.
- Той е стабилен - кимна Кастил. - Ще направя, каквото мога, за да помогна на другите индианци, докато чакаме.
Кари се приближи до Чейс и взе телефона.
- Ще телефонирам на баща ми и ще го уведомя какво се е случило, за да може той да уреди нещата с бразилското правителство. А после... - тя се върна при Нина и приклекна до нея, - трябва да ти осигурим карта. Може и да сме загубили информацията в онзи храм, но все още можем да открием Атлантида преди Куобрас. Търсенето продължава.
18.
Гибралтар
Чейс проучи картата, разстлана върху масата в хотелския апартамент, като прокара пръст по линията, маркираща трийсет и шест градуса на север.
- Дотам има дълъг път по море.
- За щастие, не се налага да го правим - каза Кари. - Един от изследователските самолети на баща ми вече прави радарно проучване с висока резолюция на пукнатините на дъното на морския залив. Ако нещо е погребано под утаечния слой, то ще се покаже - дори и на двайсет метра дълбочина.
Чейс вдигна едната си вежда.
- А ако е на повече от двайсет метра?
- Тогава - както ти казваш, - сме прецакаии. - Нина се усмихна; за пръв път чуваше Кари да ругае и ѝ прозвуча нелепо да излезе точно от нейната уста. - Нещо друго за Куобрас?
- О, да - кимна Чейс. - Имам приятелка в Мароко; тя ще следи нещата.
- Не е бременна, нали? - не се сдържа и попита Нина.
- Интересно е, че го казваш... Тя твърди, че хората на Куобрас вчера са отплавали от Казабланка. Той имал проучвателен кораб - не толкова блестящ, както твоя, Кари, но с възможности за потапяне. Ти беше права. Нина, той търси на погрешно място. Ако продължи по курса, ще е на над двеста мили югозападно от нас.