На лов за Атлантида [calibre 2.62.0]

-      Ето го! - Кари посочи през предното стъкло на хели­коптера.

Дълбоката синева на Залива на Кадиз се разстилаше пред тях, отразявайки игриво слънчевата светлина. Намира­ха се на деветдесет мили от португалския бряг, на сто от Ги­бралтар, а самата им дестинация бе в движение, поддържай­ки стабилен курс от двайсет възела към Атлантическия оке­ан. Кораб "Ивънър”стоеше на фона на безкрайното синьо като резен блестящо бяло, шейсет метров океанографски съд, самото олицетворение на изкуството в подводното про­учване. При цялата си напрегната програма, Кристиан Фрост не си бе спестил труда.

-      Ох, най-после! - въздъхна Кастил. Белгиецът беше изключително нервен по време на полета, за забавление на останалите пътници. - Нямам търпение да стьпя на твърда земя. - Той помисли за миг и се поправи: - На твърда палу­ба. На люлееща се палуба. Няма значение, стига да не е хе­ликоптер!

-      Имаш ли представа колко трудно е хеликоптер да се приземи на движещ се кораб? - попита Чейс закачливо. - Кастил го изгледа кисело, след което извади една зелена ябълка от джоба си и я захапа здраво.

-      Това няма да е проблем, сър - увери пилотът, когато започнаха снижение. - Правил съм го сто пъти.

-      Страхувам се от сто и първия - промърмори Кастил с пълна уста. Дори Филби се присъедини към веселите поди­гравки, които последваха.

Нина погледна над раменете на Кари, когато наближиха "Ивънър”. Корабът имаше ултрамодерен и - според неопит­ните ѝ очи - странен дизайн. Корпусът беше нормален, но надпалубните съоръжения изглеждаха свръхтежки, един ви­сок, изшилен сегмент стърчеше в средната секция на кора­ба с радарна антена над него.

Причината за необичайния дизайн стана очевидна, кога­то се приближиха повече. На кърмата, надвесена над кипна­лата от винтовете вода, имаше площадка за хеликоптери, до­като по-голямата част от палубното пространство в носа бе отделено за тежки кранове и крикове за поддръжка на двете потопяеми съоръжения на "Ивънър".