На лов за Атлантида [calibre 2.62.0]

-      Нина! - настигна я Кари с пушката в ръка.

-      Хеликоптерът... те ще го застрелят! - Нина посочи нагоре.

Огромната машина бе заела позиция над Старкман, така че той да хване въжетата и да се качи на борда; друг мъж се беше показал от кабината с пушка в ръка, насочена право към Чейс...

Кари вдигна оръжието си и изпразни целия пълнител в корпуса на хеликоптера.

Стрелецът се олюля, след което падна, падна и оръжие­то му - точно пред него. Старкман отскочи бързо, но се съвзе, хвана едно от въжетата с дясната си ръка, прехвърли през рамо оръжието си и изкрещя на пилота по радиостан­цията да се спусне.

-      Еди! - извика Кари. надвиквайки грохота на двигате­лите. Необяснимо как той я чу и се обърна. - Ето! - Тя му хвърли своя "Уилди”.

Чейс го хвана с една ръка и скочи на крака, след което се завъртя и го насочи към хеликоптера, докато Старкман се люлееше отгоре. Хеликоптерът вече се издигаше бързо, а носът му се бе навел, сякаш се приготвяше да отлети далеч над дъждовните гори.

Чейс насочи дулото към пилота и стреля два пъти. Два­та куршума продупчиха корпуса отдолу, близо до носа, но пропуснаха целта заради силното завихряне. Машината ос­тана незасегната.

Старкман пълзеше нагоре, слагаше едната си ръка, по­сле другата, докато въжето се навиваше.

Наблизо изплющя второ въже, черната найлонова змия се въртеше спираловидно под пристъпите на вятъра. Чейс скочи след нея и я хвана здраво.

- О, Господи! Не, идиот такъв, не! - изкрещя Нина безпо­мощно след него, докато той изчезна бързо отстрани на храма.

Хванал въжето с лявата си ръка, Чейс вдигна оръжието с дясната и го насочи към катерещата се нагоре фигура на Старкман. Оставаха му още няколко крачки, преди да стигне до относителната сигурност на кабината.

-      Разкарай си задника, мръсник такъв...

Дулото излая два пъти. Като се въртеше и люлееше на края на въжето. Чейс нямаше представа къде е попаднал първият куршум - но вторият улучи фюзелажа над Старк­ман и го поръси с люспи боя.

Старкман погледна надолу и го видя. За миг Чейс си помисли, че се опитва да разкопчее картечната си пушка и да я насочи към него...

Докато осъзна, че онзи вади бойния си нож от ножницата.

Внезапно проумя. Висеше с една ръка на въже под хе­ликоптер. на най-малко седемдесет стъпки във въздуха и се издигаше нагоре, докато машината се насочваше към джунглата.

Погледът му срещна здравото око на Старкман. Онзи се ухили - и сряза въжето на Чейс с едно-единствено, преме­рено движение.

-      О, мамка му! - успя единствено да изрече Чейс, докато летеше стремглаво надолу към зеления покров от дървета.