На лов за Атлантида [calibre 2.62.0]

Лицето на Кари стана строго.

-      Според онова, което разкрихме, той е убеден, че по­томците на атлантите представляват заплаха.

-      А така ли е?

-      Ти ми кажи. И ти си една от тях.

Нина нямаше отговор.

-      Тогава какъв е проблемът му с тях... с нас? - попита тя. - Знае ли той за съществуването на ДНК-маркера?

-      Почти сигурно е. Преди около година разбрахме, че е имал доверен човек, който е работил в наш изследователски институт, въпреки че според баща ми той ни е шпионирал в продължение на много години преди това. Ясно е сега, че Куобрас ще направи всичко, за да ни попречи да открием Атлантида - и колкото по-близо сме, толкова по-отчаян ще става той.

Нина прехапа нервно устните си.

-      Започва да ми иска да се бях захванала с извънземни или с Йети, вместо с Атлантида.

-      Радвам се, че не си го направила. - Кари стисна ръце­те ѝ успокоително. - Без теб никога нямаше да стигнем тол­кова далеч. Освен това сега знаем какви са залозите и ще направим всичко, за да си защитена.

Нина погледна отново картата.

-      Радвам се да го чуя. Въпреки, че това не доказва, че сме успели да намерим Атлантида.

-      Ако там долу има нещо, изследователският кораб ще го намери.

-      Но как ще стигнем до него? Само един господ знае колко дълбоко е седиментът. Освен това съвсем не е като да започнем да копаем и да го изровим. Разкопките са достатъчно трудни дори и в плитки води, да не говорим за де­сетки метри дълбочина.

Кари ѝ хвърли разбираща усмивка.

-      Още не си видяла нашите подводници! Те са доста впечатляващи.

-      Подводници? В множествено число?

-      Старкман беше прав, когато каза, че търсенето на Ат­лантида е повече от хоби за баща ми. Повече от бизнес дори от работата му във фондацията! Това е най-важното нещо в неговия живот.

-      Повече от теб?

-      За мен самата е също толкова важно. - Нина понечи да каже, че тя няма предвид това, но преди да е успяла. Кари пус­на ръцете ѝ. - Още малко търпение, до излизането на първи­те резултати от радарните проучвания... - Тя махна към про­зореца. Хотелът гледаше към Гибралтарското пристанище, са­мата скала надничаше отзад. - Ще направим ли нещо?

Нина поклати глава:

-      Аз... Не знам, Кари. Чувствам се направо замаяна от всичко това.

-      О! Добре... - Кари звучеше разочаровано. - Ако про­мениш мнението си...

-      Благодаря.

Кари неохотно напусна стаята. Нина стоеше и се взира­ше в картата.

Не за пръв път се питаше в какво, по дяволите, се беше замесила.