На лов за Атлантида [calibre 2.62.0]

Предположението ѝ се оказа правилно: беше етикет. Тя го вдигна към светлината на огъня, за да разгледа по-добре зацапаните символи, след това забеляза една химическа факла сред екипировката. Наведе я и тя светна с ярка синя светлина. Индианките отскочиха, но след малко се върна­ха, хипнотизирани. Останалите членове на племето се при­ближиха и се скупчиха, очаровани от гледката. Нина им се усмихна успокоително, след което насочи вниманието си към цифрите.

Кари се присъедини към нея.

-      Какво е това?

-      Помниш ли как смятах, че атлантската цифрова сис­тема използва за основа осмицата?-започна Нина, прокар­вайки върха на пръста си по колоните, като внимаваше да не зацапа знаците от въглен. - Но това не проработи в Пре­дизвикателството на Ума, нали така? И статуите на Нереидите в храма - според Платон би трябвало да са сто, но ти преброи седемдесет и три.

Кари кимна.

-      Разбра ли защо?

-      Не съм сигурна... - Нина погледна куршумите на зе­мята. Имаше купчина празни магазини до тях. Тя вдигна един. - Еди! Колко патрона побира един такъв?

-      Такъв ли? Трийсет.

-      Значи тук има над сто куршума, добре... - Тя вдигна един куршум. - Да видим...

Тя се приближи до най-близко стоящата индианка и я погледна приятелски. Жената реагира с подозрение, но не се отдръпна, когато Нина взе парче въглен и празно парче дървесна кора. След това изписа върху него черта, посочи я и вдигна вежди въпросително.

-      Едно, да? Едно?

Жената я гледа озадачено известно време, преди внезап­но да се усмихне, казвайки нещо.

-      Тя каза “да” - преведе ди Салво.

-      Страхотно! Хубаво... - Нина се върна и взе шепа куршу­ми, пусна ги до коленете си, след това вдигна два от тях върху дървесната кора и направи втора резка до първата. - Две?

Жената отново кимна. Нина добави още шест куршума и отбеляза още черти. Осем малки отметки в една линия...

Поредно кимване. Нина се усмихна, взе девети куршум, сложи го до първата редица и добави нова чертичка.

-      Девет?

Жената поклати глава. Нина изтри деветата отметка, след което начерта едно обърнато V и посочи отново куршумите.

-      Девет?

Второ поклащане на главата, този път съпроводено с леко раздразнено изражение и нещо, което прозвуча като подигра­вателен коментар от останалите индианци. Няколко от тях се подсмихнаха, както направи и ди Салво.

-      Какво казват? - попита Нина.

-      Не могат да повярват, че не знаеш да броиш - отвърна той, развеселен въпреки слабостта си.

Жената взе парчето въглен от ръката ѝ и добави един отделен знак от лявата страна на символа, след това посочи към деветте куршума.

-      Значи това е девет? - произнесе замислено Нина.