Меч в бурята [bg]

Друг го блъсна с коня си и замахна с меча си. Конавар пое удара с щита и изби оръжието от ръката му. Мъжът посегна трескаво към кинжала на колана си. Мечът на Конавар разсече гърлото му и го запрати на земята. А следващият конник на пердиите вече нападаше. Конавар се опита да го прободе и не улучи. Врагът скочи от седлото към него и го събори. Конавар успя да се надигне пръв, ритна го в главата, докопа падналия си меч и заби върха в сърцето му. Предните копита на кон го блъснаха в рамото и Конавар се стовари по лице. Конят го прескочи. Конавар се изправи мигновено. Успя да яхне коня си преди да налетят още двама пердии. Той пресрещна първия, мечовете им се сблъскаха с трясък. Връх на копие се отклони от щита на Конавар и одра рамото му. Остаран се провря до него и съсече копиеносеца. Конавар се наведе под свирепия удар на втория ездач и срита с пети сивия кон към пролука между враговете. Препречиха му пътя, но той уби първия, свърна наляво и препусна по празната ивица на склона.

Сякаш летеше към колесницата. Чуваше тропота на още копита зад себе си. Рискува да се озърне — враг с копие в ръка го настигаше с могъщия си кафяв жребец. Гонеше го и още един с меч. Конавар хвана оръжието си с лявата ръка, дръпна брошката и разкопча наметалото. Изпъна дясната си ръка встрани и пусна дрехата, после накара коня да завие рязко надясно. Голямото черно парче плат полетя към муцуната на кафявия жребец и го стресна. Кон се завъртя и нападна мъжа с копието, който се оказа опитен ездач — вдигна коня си на задни крака точно навреме, за да изрита сивия, който се стовари на хълбок. Конавар падна тежко и изтърва меча на сидите. Извади ножа си и го метна. Острието потъна в гърлото на врага преди да е вдигнал копието си за смъртоносен удар. Но и вторият конник връхлиташе. Конавар хукна към меча и противникът му препречи пътя с коня си. Конавар изрева и размаха ръце към главата на животното, което отскочи диво, а той се търкулна по земята и хвана дръжката на меча. Едва успя да се изправи, за да пресрещне в последния миг мощния съсичащ удар на врага. Мечовете им се сблъскаха три пъти, но на четвъртия сътвореното от сидите оръжие разпори бедрото на конника и той изкрещя и неволно завъртя коня. Конавар скочи към него и мечът проникна дълбоко в ребрата на врага. Умиращият се килна върху шията на коня и тупна на земята. Конавар се огледа. Още ездачи от гвардията на Карак препускаха към него.

Той яхна коня на убития и го смуши да побърза. Доближаваше колесницата и видя как момчето тръсна юздите и подкара двата коня в галоп. Кралят на пердиите стоеше до него. Имаше три копия. Извади първото от калъфа и вдигна ръка. Конавар настигаше колесницата. Първото копие прелетя на една педя от него, второто също го подмина. Третото литна право към него. Той го отби нагоре с меча, лявата му ръка се стрелна и хвана дръжката. Конят под него се задъхваше, но доближи колесницата толкова, че да различава добре лицето на Карак. Омразата се разгоря и сякаш цялото му тяло пламна. Той запрати копието с лявата ръка, не прониза краля, но върхът потъна в гърба на момчето и то се свлече и изтърва юздите. Двата коня кривнаха, колесницата се наклони на едно колело, след миг се катурна и кралят се просна на земята.