Меч в бурята [bg]

— Убиец! — разкрещя се Алина. — Имах видение. Ти и Бек смъкнахте Алеа от коня. Убиец!

Гласът ѝ ехтеше в двореца и Карак я стисна за гърлото, за да млъкне. Тя наистина млъкна — завинаги, защото неусетно бе лишил от живот крехкото ѝ тяло.

На хората съобщиха, че се е самоубила от скръб, а синът ѝ е сложил край на живота си с отрова. Нямаше значение, че мнозинството пердии не повярваха дори за миг. Племената винаги са доволни да имат силни водачи. А Карак беше силен.

Много по-лоши бяха последствията от първото нападение срещу бивака на Каменната армия. След напразната загуба на толкова мъже се разбягаха още хиляди бойци. Но и в този ден Карак разполагаше с армия от петдесет и шест хиляди. Днес щеше да се свърши с легендите за непобедимата мощ на Каменград. Карак пак се надигна в колесницата и погледна към враговете.

Идваха двете Пантери с Джасарай, в походни колони по четирима. Карак бе заповядал да пленят генерала жив, предвкусваше унижението на вражеския пълководец, когато бъде повален на колене пред него, за да измоли живота си.

Кралят на пердиите извади меча си и даде знак на тръбача, който чакаше до колесницата. Сигналът се разнесе надалеч.

Конницата изскочи от укритията си в гората и препусна към каруците. Петдесет хиляди пешаци се понесоха надолу към тънките колони на враговете.

Карак изви глава към сина си.

— Днес ще видиш как нашето племе извоюва невиждана слава.

Аракар се ухили, хвана юздите и колесницата излезе от гората, следвана от две хиляди кралски гвардейци на коне.

Под бездънната синева на лятото нямаше и най-слаб ветрец. Карак гледаше със затаен дъх как огромната тълпа негови бойци напира към шестте хиляди войници на Каменната армия. Остана обаче излъган в надеждата си да види бягството на враговете. Те се престроиха бързо и точно в защитно каре, пред което от всички страни имаше събрани в стена щитове.

Карак взе юздите от ръцете на сина си и подкара колесницата надолу по склона, за да вижда и да чува битката отблизо. Гъмжилото от бойци стигна до строените врагове, хвърляше се срещу щитовете. Карето не се огъна, но атакуващите го заляха като море от проблясващи мечове, сред което стърчеше бронзов остров.

На север неговите конници изклаха десетки колари, после стотици ездачи се понесоха към основното сражение.

Карак гледаше обкръжения Джасарай. Генералът стоеше в средата на карето, сплел пръсти зад гърба си. Не изглеждаше разтревожен. Раздразнението на Карак избуя в ярост. Той не виждаше ли, че ще бъде разгромен? Отчаянието не гнетеше ли душата му?

Взе окачения на кука мях с вода и отпи няколко големи глътки.

— Татко, побеждаваме ли? — попита Аракар.

Карак не отговори. Около карето имаше твърде много тела на мъже от пердиите, но малцина вражески войници бяха умрели. Карак си облиза устните. И тогава чу грохота на копита и погледна на север.