![Зловеща паяжина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/5/6/zloveshcha-payazhina-bg-download.jpg)
Зловеща паяжина [bg]
- Автор: Грейс Том
- Серия: Нолън Килкъни #3
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-781-2
- Переводчик: Петър Василев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Зловеща паяжина [bg]». Краткое содержание книги:
— Какво ще правим? — попита Тао.
— Ще тръгнеш след мен. На три стреляй няколко пъти в дясната половина на тази врата. Аз ще изтичам отляво, ще се мушна вътре и ще го нападна. Последвай ме, щом стигна вратата.
— Не е ли по-добре аз да вляза вътре?
— Правила ли си го преди?
— Не.
— Аз пък съм. Прикривай ме, в случай че нещо се обърка. Готова ли си?
Тао се подготви и започна да отброява бавно. На три стреля към тъмния отвор, за да осигури прикритие за Килкъни.
Вратата от другата страна на площадката се отвори, Тао се претърколи през последното стъпало и забеляза как Удал Уокър вдига пистолета си и стреля. Тя изпразни пълнителя на глока в гърдите му и той падна назад в стаята.
Килкъни изрита вратата и влетя в тъмната стая. Държеше глока на нивото на очите си. Докато се завърташе рязко надясно, протегнатата му ръка закачи нещо и точно пред него проблесна дуло. Куршумът се заби във вратата до главата му. Лявата му буза запари от изгорелия барут, а ухото му екна болезнено.
Остатъчният образ на припламващото дуло го заслепи, тъй като очите му бяха привикнали към тъмнината. Но зрението вече не му беше необходимо — нападателят беше точно пред него.
Докато Килкъни изстрелваше последните си куршуми, нещо удари дясната му ръка и отклони пистолета му от целта. Две дула проблеснаха в тъмното отпред. Прозорецът вляво се разсипа в дъжд от стъкла.
Килкъни хвърли празния пистолет на земята и сграбчи нечии ръце пред себе си.
Едната от тях беше влажна и топла. Той ритна напред на височината на кръста си и кракът му попадна в нещо. Стрелецът се преви надве, наклони се напред и лицето му се видя на мътната светлина, която струеше от вратата. Дюрок!
Дюрок се окопити бързо и се хвърли напред, като заби рамо в гърдите на Килкъни, прикова го към вратата и освободи ръцете си. Килкъни усети как две от ребрата му изпукват, когато тялото му се заби в месинговата дръжка. Дюрок се изви настрани, за да го избута между себе си и рамката на вратата. И двамата се бореха за въздух. Дюрок се изправи, беше висок колкото Килкъни, и вдигна пистолета си към гърдите му.
Килкъни се пресегна, стисна китките му и заби коляно в слабините му. Дюрок се преви. Килкъни се завъртя наляво и го принуди да последва движението му, прикован от хватката. Като набра ускорение от завъртането, той пусна китките на Дюрок и го запрати във въздуха. Високият витражен прозорец се разби на парчета, когато Дюрок излетя през него. Тялото му се сгромоляса с глух удар на терасата долу.
Килкъни хвърли поглед навън. Дюрок лежеше неподвижно върху тухлената тераса, а вратът му беше извит под невъзможен ъгъл.
64
Зад заключената врата на господарската спалня Лафит чу престрелката и последвалото затишие.
— Дюрок? — провикна се той неспокойно.
— Страхувам се, че не е той — заяви Килкъни.
Мартино седеше на ръба на огромното легло с балдахин и плачеше, прегърнала раменете си с ръце. Лафит се вгледа в нея — най-блестящият му учен, неговата любовница и довереница — и не усети нищо, освен омраза и омерзяващото усещане, че е предаден.
— Това е твое дело, Доминик! Ти и Дюрок сте отговорни за всичко!
— Не, Шарл — извика тя през сълзи.
Лафит се приближи към леглото. В дясната си ръка държеше широк нож от дамаска стомана. Острието блестеше в червено и оранжево, отразявайки заревото на пламъците, които поглъщаха сградата с генераторите. Лафит обикновено държеше ножа в сейфа в дрешника си, но тази вечер го беше извадил, след като Дюрок ги изпрати с Мартино на горния етаж. Страхът в очите на Дюрок не можеше да се сбърка. Лафит го беше видял. А сега Дюрок беше мъртъв.
— Как можахте и двамата да направите такава глупост! — беснееше Лафит. — Ти и твоят любовник разрушихте всичко!
— Шарл, кълна се, че не знам какво е направил Съмнър.
Лафит доближи лицето си на сантиметри от нейното. Преливаше от гняв. Мартино сведе очи, за да не среща погледа му.
— Ти, глупава курво. Дадох ти възможност да създадеш бъдещето.
Той я сграбчи за гърлото с лявата си ръка и я блъсна на леглото. Очите ѝ се разшириха, когато той вдигна ножа. Ужасена, тя уви краката си около неговите и ритна отзад свивката на коленете му с пети. Краката на Лафит се подкосиха. Тя го блъсна в гърдите с всичка сила и го изтласка назад. Той се опита да възвърне равновесието си, но Мартино стегна хватката си около коленете му и скочи върху него.