Зловеща паяжина [bg]

Той вдигна дрехите си и се облече, като остави само якето и вратовръзката. Вдигна шала на Мартино; тъканта беше мека и лека.

— Това шатуш ли е? — попита Килкъни.

Жената кимна.

— Скъп?

— Много.

— Ако си спомням правилно — каза Килкъни, като оглеждаше шала, — това се прави от застрашен вид антилопа — а е застрашен, защото хора като теб носят такива шалове. — Той изтри кръвта от челото си с шала. — Това би трябвало да ми донесе доживотно членство в най-голямата природозащитна организация.

Килкъни хвърли шатуша до крака на леглото, издърпа ножа от матрака и го хвърли встрани. После вдигна тялото на Зара и внимателно я положи на леглото. Оправи дрехите ѝ и я зави със скъпия шал на Мартино.

— Съжалявам, че те забъркаха в това — каза Килкъни на мъртвото момиче. — Лек път.

— Какво правиш? Тя е мъртва.

— Вярно е — отговори Килкъни. — Но не заслужаваше това, което си ѝ сторила. Надявам се, че колата ти е наблизо? Иначе ще изглеждаш доста глупаво, ако тръгнеш така по улиците на Париж.

— В гаража нагоре по улицата. Ключовете са в чантичката ми.

Килкъни я пребърка и намери ключовете, мобилен телефон и черен цилиндричен спрей. Вдигна го към лицето на Мартино.

— Това ли използваха, за да ме зашеметят?

Тя кимна, потрепвайки.

— Какво е и как точно действа?

— Неврален инхибитор. Смущава невро-електрическите импулси в мозъка.

— Все още имам главоболие от него.

— Ще мине без трайни увреждания.

— Как действа?

— Трябва да влезе в кръвообращението. В устата, очите или носа.

— Добре е да го знам — каза Килкъни и прибра спрея в джоба си.

— Ами ключа за белезниците? — попита Мартино.

— Няма да ни трябва. Да вървим.