Зловеща паяжина [bg]

— Разкажи ми за главната къща.

— Замъкът е отпреди Революцията. Оформен е като голямо Н. В централната част са общите помещения, в крилата са спалните, кухните и помещенията за прислугата.

Петнадесет минути по-късно Килкъни намали и отби от магистралата близо до Верньой-сюр-Арв, малко историческо градче край река Арв. Няколко километра преди него, отстрани на пътя се появи петнадесет фута висока стена от гъста зеленина.

— Това е границата на имението — каза Мартино.

Килкъни намали скоростта и огледа плета.

— Няма начин да се мине без резачка. Колко далече оттук е къщата на охраната?

— Мисля, че на малко повече от километър.

— Детекторите за движение ще ме засекат, преди да съм се приближил. Къде е главната порта?

— Все напред.

Пътят зави леко и Килкъни видя осветен отвор в живия плет. Отби по алеята и спря така, че лицата им да останат в сянката. Светлината от мощните фарове на беемвето полази по малката къщичка на портала, промуши се през бароковата желязна решетка и се плъзна по поддържаните ливади от другата страна.

— Какво правиш? — попита Мартино.

— Импровизирам — отговори Килкъни и отвори прозореца на колата.

Натисна клаксона и го задържа, докато от къщичката не излезе униформеният пазач. Той вдигна ръка, за да прикрие очите си от блясъка на фаровете, тръгна към беемвето и попита:

— Доктор Мартино, вие ли сте? — Беше разпознал колата, но не можеше да види кой е вътре.

Килкъни протегна ръка през прозореца и натисна спрея, който беше взел от спътницата си. Пазачът вдигна ръце към лицето си и се строполи на земята. Килкъни го завлече в къщичката, като задържа дъха си, за да избегне евентуалното замъгляване на сетивата от миризмата на химическия спрей. Взе пистолета на пазача — деветмилиметров глок — и провери пълнителя. Беше зареден. Вкара пълнителя, зареди един патрон в цевта и провери предпазителя, после натисна бутона, който отваряше вратата, и се върна в беемвето.