![Зловеща паяжина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/5/6/zloveshcha-payazhina-bg-download.jpg)
Зловеща паяжина [bg]
- Автор: Грейс Том
- Серия: Нолън Килкъни #3
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-781-2
- Переводчик: Петър Василев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Зловеща паяжина [bg]». Краткое содержание книги:
Изтръгна очните ябълки, тънките им еклери се разкъсаха и пихтиестите топчици на стъкловидното тяло се хлъзнаха по пръстите му. Мъжът се дръпна назад инстинктивно, но нямаше къде да отстъпи. Главата му се блъсна в стената с тъп звук, а пръстите на Килкъни продължаваха да потъват в орбитите. Последното съзнателно усещане на пазача бе как пръстите на Килкъни се впиват в лепкавата каша на мозъка му.
Инстинктите за самосъхранение се задействаха и пазачът се замята бясно за около минута, като издаваше нечленоразделни звуци, докато тялото му най-накрая застина неподвижно. Килкъни извади пръстите си от очите му и го остави да падне. На пода, близо до тялото на пазача, уредбата продължаваше да тътне в монотонния танцувален ритъм. Килкъни издърпа щепсела от контакта и най-накрая се възцари тишина.
— Благодаря ти — въздъхна Тао с облекчение.
— Дойдох при първа възможност — рече ѝ той, като я загърна с чаршафа. Приседна на ръба на леглото, изтри ръцете си в края на чаршафа и започна да развързва китките ѝ. — Добре ли си?
— Доста груби бяха, но оцелях. — Тя разтърка червените следи от въжета върху китките си, за да възстанови кръвообращението. — Ами ти? Изглеждаш ужасно.
Килкъни ѝ показа собствените си белези от белезниците.
— Да кажем, че бяха приготвили нещо подобно и за мен.
Развърза глезените и ги масажира внимателно.
— Как е сега?
— Много по-добре.
— Е, хайде — Той ѝ подхвърли дрехите и вдигна раницата от пода. — Облечи се. Мартино в момента е в замъка и ги предупреждава, че съм тук. Колко души са пазачите?
— Видях само четирима.
Килкъни коленичи до леглото и потърси глока.
— Така каза и онази кучка. Убих двама и оставих един в безсъзнание и без оръжие. Значи има още един, ако не броим Дюрок, Лафит и Мартино. Виж, прехвърлих информация от нейния лаптоп на Грин в Ан Арбър — тя доказва, че „Виеложик“ е в дъното на всичко. Не е необоримо доказателство, но е добро начало. Мисля, че ни се събра достатъчно за днес. Предлагам да се махаме оттук.
— Не можем, Нолън.
— Защо?
— Удал Уокър, шефът на френското подразделение на ЦРУ, ни е продал на Лафит. Той и Дюрок ме плениха в лабораторията на Мартино. Сега е тук и ако си тръгнем, ще изпрати екипи да ни преследват. Дори да успеем да се свържем с Барнет, Уокър ще заглуши официалните канали достатъчно дълго, за да се погрижи да изчезнем. Знаеш как се манипулират новините.
Килкъни се изправи и провери пистолета; не беше повреден.
— В такъв случай ще довършим цялата работа веднага.
61
Телефонът в къщата на охраната иззвъня и Килкъни погледна Тао. Телефонът звъня още няколко пъти и спря.
— Е, знаят, че съм тук — сви рамене Килкъни. — И тъй като никой не вдигна, сигурно са се досетили, че нещо се е случило с пазачите. Ако беше на тяхно място, какво щеше да направиш?
Тао се замисли за момент и каза:
— Имат само две възможности: да останат на място или да изпратят някого. Предполагам, че ще останат на място и ще изчакат ние да отидем при тях.
— А ако просто си тръгнем, Уокър ще завърти няколко телефона и ще насъска вълците по дирите ни. Навярно Дюрок и четвъртият пазач са въоръжени, но Лафит не ми изглежда като човек, който ще носи оръжие. Остава Уокър?
— Той е от оперативния отдел. Смятай го за въоръжен.
— Вътре в замъка те имат предимството, защото познават обстановката. Трябва да им попречим да се възползват от него. Вземи чаршафите, а аз ще потърся кибрит и бутилки.
Тао припряно събра един от чаршафите и попита:
— Коктейли „Молотов“?
— Нещо такова. Милиардер като Лафит сигурно ще полудее, ако сорбето му да се разтопи, щом спре тока. Затова мисля, че се е снабдил с електрически генератор. Ние също сме сложили генератор в нашата ферма, но за място с такива размери най-вероятно ще е нужна цяла постройка, пълна с генератори. Ако я унищожим, в замъка ще трябва да минат на свещи като в доброто старо време.
Те угасиха лампите в къщата и след като зрението им свикна с тъмнината, излязоха навън. Вървяха предпазливо и безшумно. Тао видя трупа на друг от пазачите, който бе чакал реда си да я изнасили, в челото му зееше голяма кървава дупка.
„Карма“, помисли си тя и се подсмихна.