Зловеща паяжина [bg]

— Не мисля, че вътре има някого, но бъди нащрек — каза той на Тао, освободи предпазителя на глока и пъхна оръжието в колана си. — Разкъсай чаршафа на две дълги и няколко къси ивици, докато аз потърся инструменти.

До една от стените в сградата с генератора имаше тезгях с инструменти. Килкъни бързо намери ножици за метал и голям гаечен ключ, какъвто се използваше, за да се развият капаците на подземните резервоари с гориво.

Махна горните части на корпусите на генераторите, за да разкрие моторите, после сряза тръбите за гориво с ножиците за метал. От срязаните тръби на пода покапа газ.

— Готово — обяви Тао, след като свърши с накъсването на чаршафите.

— Добре, последвай ме.

Заведе я в станцията за зареждане и отвори капака на първия резервоар.

— Направи няколко здрави възела в края на дългите ивици и ги спусни вътре.

— Фитил?

— Да. Ще направим два обикновени и два гигантски коктейла „Молотов“.

Той развъртя втория капак и напълни винените бутилки с бензин.

— Готова съм с резервоарите — докладва Тао.

— Дръпни се назад.

Килкъни издърпа маркуча за гориво от станцията, насочи мундщука към дългите ивици плат и ги поръси с бензин. Сивият бетон се навлажни и потъмня. Когато ивиците се напоиха добре, той пусна маркуча и вдигна двете винени бутилки.

— Запали ги.

Тао драсна клечка кибрит и запали влажните парцали, които се люлееха от гърлата на бутилките. Жълто-оранжеви пламъци близнаха лентите, после бързо полазиха по тях, като поглъщаха жадно плата. Килкъни се затича към отворената врата и запрати бутилките вътре. Първата се приземи между генераторите и се разби върху бетонния под. Втората полетя към стената, точно под електрическия сервизен панел. Пламъците се устремиха нагоре по стената и загълтаха разлетия бензин.

Една по една локвичките гориво в генераторите започнаха да се запалват. Огънят се разпространяваше бързо. Килкъни се върна тичешком при Тао и извика:

— Пали и бягай.

Тя драсна още една клечка и я хвърли в локвата бензин. Дългите ивици плат дадоха посока на огъня и той пое към резервоарите с гориво. И двата резервоара бяха пълни повече от половината, а горната им част беше наситена с избухливи изпарения.

Килкъни и Тао усетиха труса зад тях, когато огромно огнено кълбо изригна от помпата и погълна станцията за зареждане. Пламъците осветиха сградата с генераторите и тя заприлича на злокобен тиквен фенер.