Огненият херцог [bg]

Ако някой се интересуваше от мнението й, тя би казала, че представлението на Тори и Маги никак не минаваше, защото публиката хич не се интересуваше. Проблемът бе, че никой не се интересуваше от мнението й. Нищо. Карин вярваше на Ториан.

— Поне трупат опит, ако не друго — каза замислено Ториан и я докосна леко първо по лакътя, а след това положи ръката си на бедрото й. — Не бих се изненадал, ако се окаже, че никой не забелязва — каза той, сякаш прочел мислите, които тя не смееше да изрече на глас. — Както и не бих се изненадал, ако грешиш и все пак някой дебне.

Как така успяваха почти да четат мислите си, зачуди се лениво тя. Дали имаше нещо в езика на тялото й, с което му подсказваше за какво си мисли? Или пък в гласа й? И как така успя да разбере, че когато я докосна близо до лакътя, искаше да й подскаже да внимава, а докосването по бедрото трябваше да й даде кураж?

— Живееш с един мъж достатъчно дълго — каза веднъж майка й и понякога не можеш да му хванеш нито началото, нито края. Може пък ти да имаш късмет.

Дали не беше това?

Той отпусна ръце.

— Очаква ни провал, независимо накъде ще тръгнат нещата — каза той. — Не можем да си стоим просто така и да им позволим да ни използват за примамка на Хоузи…

— Орфиндел — поправи го тя. — Вече чух името.

— … а и аз не мога да избягам сам, нито и да ви оставя вас с Ториан за заложници. Него го държат благодарение на присъствието ви с Маги и донякъде на моето.

— Аз не съм съвсем безпомощна — каза тя.

— Само дето не можеш сама да преминеш отвъд Тир На Ног. Аз може и да успея да стигна сам, но ти — не — каза той с категоричност, която Карин не посмя да оспори.

— Представяш нещата като напълно безнадеждни — отвърна тя и се усмихна.

— Възможности винаги има. — Пръстите му се преплетоха с нейните. — Възможности винаги има, мин алсклинг — каза той и повдигна пръстите й към устните си. — Тоест ако аз проявя достатъчно умение, а всички ние — търпение.

— Умение? Търпение?

Той вдигна ръка.

— Просто… просто трябва да ме оставиш да се оправя сам. Това е мъжка работа. Стратегия, политика, чест, това са…

Тя се наежи при тези думи.

— Аз не съм една от местните жени, които не стават за нищо, освен да се контят и — тя махна с ръце — … каквото там правят.

Той се усмихна.

— Това е самата истина — отвърна. — Но тези местни жени съвсем не са безполезни. Много са талантливи, когато трябва да се наконтят и в каквото там вършат.

Тя наведе глава на една страна.

Той сви устни за момент.

— Нали я виждаш Маги там долу. Седи си и пие чай с онези празноглави млади дами. Глуповати безмозъчни създания, които просто си седят на чист въздух, пият парфюмиран чай, докато истинският живот кипи около тях.

Тя кимна.

— Е, може би те не са чак толкова празноглави, колкото изглеждат. Предполагам, че всички са щерки на управители и началници. Повечето от тези служители са оставили дъщерите си да живеят в Градището, и то не само за да могат да се ослушват и оглеждат за възможно най-добрата партия за женитба. Само обърни внимание къде седят. От това място могат да наблюдават как върви търговията почти на всяка сергия на пазара, а когато някоя от тях се надигне от мястото си, за да се огледа, закрива останалите. — Той се ухили. — И понякога се случва, че някой самостоятелен фермер е решил да лиши Владенията от полагаемото им се. Данъците са сложна работа, а е толкова трудно да водиш точни отчети.