Огненият херцог [bg]

— Бимбур каза, че сигурно вече си тук — каза тя с доста мразовит тон.

— Бимбур ли? — Тори предположи, че това е едно от джуджетата, защото не се бе сетил да ги попита за имената. И без това му се струваше безкрайно необичайно да са около него.

— Неандер… вестрито, което дойде, за да оправи стаите. Каза, че си тръгнал към душовете и може вече и да си готов.

Защо беше толкова ядосана Маги? Аха! Беше забравил. Опитите им да изглеждат така, сякаш не се понасят, все още не бяха дали резултат, а може би дори никога нямаше да се получи желаният ефект, но това не бе причина да не продължават. Поне така Маги се превръщаше в доста по-незначителен обект за някого, който имаше намерение да се добере до Тори. И освен това преструвката трябваше да продължава и тук. Въпреки че на това място никой не можеше да ги види, стените и вратите бяха дълбоки и здрави, но не бе невъзможно някой да ги подслушва. Една дупка, която стигаше до външната страна на стената, можеше да отвежда и звуците не по-зле от светлината.

— Е, тръгвам си — отвърна той и се опита гласът му да звучи ядно. — Изчакай само момент.

— Благодаря — каза тя с ледения си глас, но с усмивка. Седна до него и приближи устни до ухото му. — Струва ми се, че ще ни оставят да се поогледаме наоколо, но не ми се ходи сама — прошепна тя, а след това обърна глава, за да може той да прошепне.

— Е, какво искаш да направя? Да те помъкна след себе си? — шушукаше той.

Тя се усмихна и изрече само с устни: „Дадено. Само че внимавай.“

Той се усмихна.

— А ти какво ще направиш за мен? — прошушна той.

„Както вече ти казах — изрече отново с устни тя, — бъди внимателен.“ Пръстите й се заиграха с катарамата на колана му. Подът е твърд.

Усмихна му се на една страна.

— Ама…

— Направо да не повярваш какви работи държите в аптечките за първа помощ. — Тя извади нещо, което приличаше на златна монета, между пръстите си и я пречупи на две. — Никак не ми се иска — каза тя, а усмивката й издаде лъжата. — Никак.

Тори се ухили. Е, в повечето случаи не, означава не, помисли си той.

Но не и когато тя повдига въпроса и се подсмихва, стиснала презерватив в ръка, и започва да постила кърпи по пода.