Огненият херцог [bg]

— Желая ви добър ден — каза едната на берсмолски, гласът й бе нисък и мелодичен. Червените отблясъци в кестенявата й коса се подсилваха от медните нишки на късата рокля, която разкриваше дълги крака в сандали. Тори предположи, че и тя, както и останалите три, са към края на тийнейджърските си години, въпреки че не би се обзаложил в правотата на предположението си.

Той присви ръце на кръста и леко се поклони, също както правеше чичо Хоузи.

— Добър, ден и на вас — отвърна той. — Аз съм…

— Ториан дел Ториан — прекъсна го друга. Косата й бе толкова светлоруса, че изглеждаше почти бяла, въпреки че кожата й бе потъмняла от слънцето почти като лешник.

— Младши — обади се трета.

— Синът на изключително известния Ториан дел Ториан — добави втората — по-точно…

— Белиана! Къде са ти обноските!

— … Старши, както исках да кажа — продължи блондинката; лицето й бе много сериозно. — А ти за какво мрънкаш, Герин?

Герин се намръщи. И тя беше руса, но цветът и на косата, и на кожата й беше много по-умерен, отколкото на Белиана.

— Ами. — Тя докосна с грижливо лакирания си нокът челото. — Мрънкам си, защото ме въвлече в безсмислен спор. — Тя вдигна фина чаша с кристално столче и отпи изискано от течността с цвят на мед.

Устните на Белиана се извиха нагоре едва забележимо.

— Нямам никаква представа за какво намекваш. — Тя задържа за миг погледа на Герин само докато другата се намръщи и сведе очи. Извърна се към Тори. — За всички вас се говори толкова много в Градището, Ториан дел Ториан. А това, предполагам, е Маги, наречена Изключителната, нали? А ние сме Ембърли, Герин, Дортая и Белиана — каза тя и посочи всяка една с пръст, докато накрая стигна и до себе си. — Всички сме на постоянна служба в Пламенния Род, иначе нямаше да сме така затънали в задължения в прекрасен ден като днешния.

Тори едва потисна усмивката си.

— Приятно ми е да се запознаем — каза той.

— Така и би трябвало да бъде — вметна Ембърли. — Въпреки че като ги няма нашите възлюбени, ще ти е много приятно да се запознаеш с нас, а сетне да ни зарежеш — каза, сумтейки тя. — Освен, разбира се, ако не възнамеряваш да изоставиш Изключителната Маги и не решиш да обърнеш внимание на някоя от нас.

Герин сбърчи нос.

— Едва ли на Деверин дел Ордеин това ще му допадне, скъпа Ембърли.

— Съмненията, които храниш към Деверин, винаги много ме интересуват, безценна Герин — започна Ембърли. — Моля те, разкажи ми още.

„Бихте ли искали нещо за пиене? — попита наум Тори. — Какво ще кажете да ви сипя по малко мляко в по една чинийка?“

Дортая прочисти гърлото си и се изправи.

— Беше ми приятно да се запознаем, Ториан дел Ториан — каза тя. — Маги ще остане при нас и ние ще се погрижим да се прибере в Зелените Покои в подобаващ час.

Маги погледна въпросително Тори, а той сви рамене. Не изглеждаше опасно, освен ако не се смята рискът да бъдеш поразен от някоя хаплива забележка.