![Танцът на Невестулката [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/2/tanct-na-nevestulkata-bg-download.jpg)
Танцът на Невестулката [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-910-X
- Переводчик: Дори Габровска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцът на Невестулката [bg]». Краткое содержание книги:
— Бях разстроен, все още съм, но бях напълно в състояние да работя. Това бе по-добре за мен. Точно това бе правилният избор.
Последваха още няколко въпроса за душевното ми състояние и после Халпърн попита:
— Когато открихте, че детектив Хамптън е била убита, доколко се разстроихте?
— Вършех си работата. Бе извършено едно ужасно убийство.
Твоят клиент е касапин. Наистина ли искаш да му помогнеш да се измъкне? Осъзнаваш ли какво правиш?
— Вашите отпечатъци са били открити върху колана на детектив Хамптън и на таблото в колата й. Кръвта й е изцапала дрехите ви.
Замълчах за няколко секунди, после отговорих. Опитах се да обясня.
— Имаше огромно назъбено разкъсване на югуларната вена на детектив Хамптън. Цялата кола беше в кръв, имаше кръв и по бетонния под на гаража. Опитах се да помогна на детектив Хамптън, докато не се уверих, че е мъртва. Ето защо има мои отпечатъци в колата и петна от кръвта на детектив Хамптън по дрехите ми.
— Нанесохте ли кръв нагоре?
— Не. Внимателно проверих обувките си, преди да изляза от гаража. Огледах ги два пъти. Проверих, защото не исках да внеса никакви петна от кръв в сградата.
— Но сте били разстроен, признавате това. Бил е убит полицай. Забравили сте да си сложите ръкавици при първия оглед на колата. Имало е кръв по дрехите ви. Как можете да твърдите това със сигурност?
Погледнах го право в очите и се опитах да бъда също толкова спокоен, колкото беше той.
— Знам точно какво се случи онази вечер. Знам кой уби хладнокръвно Патси Хамптън.
Той внезапно повиши глас.
— Не, не знаете, сър. Точно там е въпросът. Не знаете. Когато сте скочили срещу полковник Джефри Шейфър, не е ли точно да се каже, че сте били във физически контакт с него?
— Да.
— И не е ли възможно кръв от вашите дрехи да е изцапала неговите? Не е ли дори вероятно?
Нямаше да му се дам. Не можех.
— Не, не е възможно. Тази кръв е била върху панталона на Джефри Шейфър, преди аз да пристигна.
Халпърн се отдалечи от мен. Искаше да ме накара да се изпотя. Отиде до съдебните заседатели и от време на време поглеждаше към мен. Зададе още няколко въпроса за сцената на местопрестъплението и после каза:
— Но доктор Касади не е видяла никаква кръв. И двамата полицаи с вас също не са видели кръв — не и преди вие да влезете в досег с полковник Шейфър. Той е говорил по телефона три до пет минути преди да се срещне с доктор Касади. Отишъл е там направо от детското парти в дома си. Вие нямате доказателства, детектив Крос! Освен тези, които сам сте донесли в апартамента на доктор Касади. Нямате абсолютно никакви доказателства, детектив Крос! Арестували сте невинен човек! Натопили сте невинен човек!
Джулс Халпърн размаха ръце с отвращение.
— Нямам повече никакви въпроси.
97.
Излязох през задния вход на съда. Обикновено излизам от там, но този ден това бе особено важно. Трябваше да избегна тълпите и пресата, имах нужда от малко уединение, за да се възстановя от преживяното на свидетелската скамейка.
Току-що бях сритан яко по задника от един експерт по ритането на задници. Утре Кати Фицгибън щеше да се опита да поправи част от вредата по време на кръстосания разпит.
Не бързах, докато слизах по стъпалата, които се използваха от хората от поддръжката и чистачите на сградата, а освен това служеха и като авариен изход.
Започваше да ми става ясно, че има шанс Джефри Шейфър да бъде оправдан. Бе наел един най-добрите адвокати и ние бяхме загубили възможността да използваме най-силните си доказателства.
А и аз бях допуснал сериозна грешка на сцената на местопрестъплението, когато в бързината да помогна на Патси Хамптън не си бях сложил ръкавици.
Бе неволна грешка, но навярно съдебните заседатели се съмняваха в това. По мен имаше повече кръв, отколкото по Шейфър. Това бе вярно. Шейфър може би щеше да се измъкне безнаказано, след като бе извършил убийство. Не можех да понеса тази мисъл. Идеше ми да се разкрещя там, на стъпалата.
И направих точно това. Извиках колкото ми глас държи и се почувствах много по-добре, като излях гнева си. Облекчението заля тялото ми, колкото и временно да бе.
В дъното на бетонните стъпала беше мазето на съдебната зала. Отправих се по дългия тъмен коридор към задния паркинг, където бях оставил поршето си. Все още бях потънал в мисли, но поне бях по-спокоен, след като бях излял яростта си на стълбището.