Танцът на Невестулката [bg]

Бях на няколко реда зад екипа на прокуратурата и се опитвах да дишам равномерно. Бе немислимо да пуснат Джефри Шейфър на свобода; у мен не съществуваше ни най-малко съмнение, че е убил няколко души — не само Патси Хамптън, но и поне няколко от жените в „Саутийст“. Той бе сериен убиец, един от най-жестоките, и бе останал неразкрит няколко години. Давах си сметка, че Шейфър може би беше най-отвратителният и дързък убиец, с когото се бях сблъсквал. Той играеше играта, като постоянно натискаше педала на газта до дупка. Категорично отказваше да загуби.

— Господин председател на съдебното жури, определихте ли присъда? — попита тържествено съдия Феско.

Реймънд Хортън, председателят на съдебните заседатели, отговори:

— Да, ваша чест, определихме присъда.

Погледнах към Шейфър. Той изглеждаше уверен в победата си. И сега, както от началото на процеса, бе облечен в елегантен костюм, бяла риза и вратовръзка. Той нямаше никаква съвест, не изпитваше никакъв страх от това, което можеше да му се случи. Може би това обясняваше отчасти защо бе останал незаловен толкова дълго.

Съдия Феско изглеждаше необичайно суров.

— Много добре. Моля обвиняемия да стане.

Джефри Шейфър се изправи и русата му коса проблесна под яркото осветление на тавана. Той стърчеше над Джулс Халпърн и дъщеря му, Джейн. Шейфър сключи ръце зад гърба си, сякаш бе с белезници. Зачудих се дали не стиска чифт зарове с двайсет страни в юмрука си, от тези, които бях видял в кабинета му.

Съдия Феско отново се обърна към съдебния заседател:

— По първото обвинение — „Тежко предумишлено убийство първа степен“, какво е решението ви?

Съдебният заседател отговори:

— Невинен, ваша чест.

Почувствах се, сякаш отрязаха главата ми. Претъпканата зала напълно подивя. Журналистите се втурнаха напред. Съдията бе обещал да опразни залата, но вече се оттегляше в покоите си.

Видях, че Шейфър тръгва към журналистите, но после бързо ги подмина. Какво се канеше да направи? Забеляза някакъв мъж сред зрителите и му кимна сдържано. Кой бе той?

После Шейфър продължи да върви към мястото, където седях аз, на четвъртия ред. Исках да прескоча седалките и да се нахвърля отгоре му. Исках да го пипна повече от всичко, но знаех, че съм загубил шанса си да го направя по законния начин.

— Детектив Крос — каза той с обичайния си надменен маниер. — Детектив Крос, искам да ви кажа нещо. Премълчавам го от месеци.

Репортерите се струпаха в кръг; сцената ставаше задушаваща и клаустрофобична. От всички страни проблясваха камери. Сега, след като процесът бе приключил, нищо не спираше снимането в съдебната зала. Шейфър си даваше сметка каква рядка възможност за фотографите е това, разбира се. Отново заговори, така че всички събрани наоколо да го чуят. Внезапно всички край нас млъкнаха, един кръг от мълчание и мрачни предчувствия.