Танцът на Невестулката [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-910-X
- Переводчик: Дори Габровска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцът на Невестулката [bg]». Краткое содержание книги:
— Разбира се. Въпреки че не бих могла да му помогна по отношение на работата му. По-голямата част от това, с което се занимава, е поверително и строго секретно. Трябва да разберете това.
— Трябва — кимна прокурорката, после продължи: — Значи съпругът ви има много тайни от вас?
Люси се намръщи и стрелна с поглед хитрата прокурорка.
— По отношение на работата си, да.
— Знаете ли, че е посещавал доктор Касади? Бу Касади?
— Да, разбира се. Често сме говорили за това.
— Колко често я е посещавал? Знаете ли? Казвал ли ви е? Или това също е било строго секретно?
Джейн Халпърн извика:
— Възразявам!
— Приема се. Госпожо Фицгибън — предупреди я съдия Феско с повдигнати вежди.
— Извинете, ваша чест. Извинете, Люси. Добре. Колко често се срещаше съпругът ви с Бу Касади?
— Толкова, колкото е било необходимо, предполагам. Мисля, че името й е Елизабет.
— Веднъж седмично? Два пъти седмично? Всеки ден? — продължи да настоява Фицгибън.
— Мисля, че веднъж седмично. Обикновено беше веднъж седмично.
— Но портиерът на „Фарагът“ каза в показанията си, че е виждал съпруга ви доста по-често. Средно три или четири пъти седмично.
Люси Шейфър поклати уморено глава и погледна Фицгибън.
— Имам пълно доверие в Джефри. Не го държа на каишка. В никакъв случай не бих броила терапевтичните му сеанси.
— Нямахте ли нещо против, че доктор Касади — Елизабет — е толкова привлекателна жена?
— Не. Това е абсурдно.
Фицгибън я погледна искрено изненадана.
— Защо да е абсурдно? Не мисля. Мисля, че аз бих имала нещо против, ако съпругът ми се срещаше с привлекателна жена в офиса, който се намира в дома й, два, три, четири пъти седмично. — Фицгибън продължи бързо. — Не ви ли смущаваше, че Бу Касади е била сексуален терапевт сурогат за вашия съпруг?
Люси Шейфър се поколеба изненадана и хвърли бърз поглед към съпруга си. Тя не е знаела. Беше невъзможно човек да не изпита съжаление към нея.
Джейн Халпърн бързо скочи на крака.
— Възразявам! Ваша чест, няма основание да се твърди, че клиентът ми се е срещал със сексуален сурогат.
Люси Шейфър видимо се овладя на свидетелската скамейка. Ясно бе, че е по-силна, отколкото изглеждаше. И тя ли играеше игри? Възможно ли бе също да е от играчите? Или тя и съпругът й играеха напълно различна игра?
Люси Шейфър заговори.
— Бих искала да отговоря на въпроса. Госпожо прокурор, моят съпруг, Джефри, е бил винаги добър съпруг и чудесен баща, така че дори и ако е изпитвал необходимост да се среща със сексуален терапевт и не е искал да ми каже за това, защото е чувствал срам или болка, бих го разбрала.
— А ако е извършил хладнокръвно убийство и не е искал да ви каже? — попита прокурорката и после се обърна към съдебните заседатели.
95.
Елизабет „Бу“ Касади бе към трийсет и седем-осем годишна, слаба и много привлекателна, с лъскава кафява коса, която носеше дълга още от момиче. Тя бе редовен клиент на магазините „Нойман Маркъс“, „Сакс“, „Нордстрьом“, „Блумингдейл“ и множество шикозни специализирани бутици във Вашингтон. И това си личеше.
Бе получила прякора Бу като бебе, защото постоянно се смеела, винаги щом чуела този звук. Скоро се научила да го произнася и сама — „бу, бу, бу, бу“. В училище, а после и в колежа запазила прякора си, защото според приятелите й понякога била доста странна.
За важната си поява в съда бе избрала втален костюм с панталон, с идеална кройка и падащ много меко. Дрехите й галеха окото с приятната комбинация от цвят на кафе и кашмирено кремаво. Изглеждаше като човек с успешна професионална кариера.
Джулс Халпърн я помоли да каже името и занятието си за протокола. Той се държеше дружелюбно, но делово, малко по-сдържано, отколкото с другите свидетели.
— Доктор Елизабет Касади. Работя като психотерапевт — отговори тя спокойно.
— Доктор Касади, от къде познавате полковник Шейфър?
— Той е мой пациент повече от година. Посещава ме в офиса ми на Уудли Авеню хиляда двеста и осем веднъж или два пъти седмично. Увеличихме броя на посещенията му след опита му за самоубийство.
Халпърн кимна.
— По кое време са обичайно часовете му?
— Обикновено са рано вечер. Понякога варират заради служебната ангажираност на господин Шейфър.