Танцът на Невестулката [bg]

Наведох се напред на стола си. Хрумна ми, че Джулс Халпърн може би всъщност знае, че клиентът му е виновен. Ако бе така, той не би могъл да го подложи на кръстосан разпит. Законно той не би могъл да задава въпроси, които да прикриват реалните факти.

Това бе единственият начин Шейфър да се наслади на своя миг под прожекторите: като изнесе монолог. Призован да свидетелства, Шейфър можеше да направи изявление. Бе необичайно, но напълно законно — и ако Халпърн знаеше, че клиентът му е виновен, това бе единственият начин Шейфър да даде показания, без да инкриминира адвоката си.

Шейфър имаше думата.

— Моля да ме извините, господин Халпърн, мисля, че мога сам да се обърна към тези хора. Наистина мога да се справя. Разбирате ли, не ми трябва помощ от експерт, за да кажа простата истина.

Джулс Халпърн се дръпна назад, кимна сериозно и се опита да запази самоувереността си. Какво друго му оставаше при тези обстоятелства? Ако преди не си бе давал сметка колко маниакално его има клиентът му и колко е луд всъщност, сега със сигурност го осъзнаваше.

Шейфър погледна към съдебните заседатели.

— Беше съобщено тук, в съда, че работя за британското разузнаване и че съм от МИ6, тоест че съм шпионин. Страхувам се, че не съм някакъв бляскав агент, какъвто си представяте.

Леката ирония, насочена срещу самия него, предизвика слаб смях в залата.

— Аз съм един обикновен бюрократ, като толкова много други, които прекарват в труд дните и нощите си във Вашингтон. Следвам строго установените процедури в посолството. Получавам одобрение за буквално всичко, което правя. Семейният ми живот е прост и подреден. Със съпругата ми сме женени от почти шестнайсет години. Обичаме се. Обожаваме трите си деца. Така че искам да се извиня на съпругата и децата си. Ужасно съжалявам за кошмарното изпитание, през което трябваше да преминат. Обръщам се към сина си Робърт и към близначките, Триша и Ерика, съжалявам. Ако имах представа в какъв цирк ще се превърне всичко това, щях да настоявам да запазя дипломатическия си имунитет, вместо да се опитвам да изчистя името си, нашето име, тяхното име. Докато отправям тези искрени извинения, ще направя още едно — към всички вас за това, че сигурно ви отегчавам в момента. Просто, когато сте обвинени в убийство, нещо толкова отвратително, толкова немислимо, отчаяно искате да се освободите от тази тежест. Искате да кажете истината повече от всичко друго на света. И точно това правя днес. Чухте доказателствата — просто няма такива. Чухте свидетелите, които говореха за характера ми. А сега чувате и мен. Аз не съм убил детектив Патси Хамптън. Мисля, че всички знаете това, но исках да ви го кажа и аз. Благодаря ви, че ме изслушахте — каза той и леко се поклони, както седеше.