Танцът на Невестулката [bg]

— Значи сте си направили записки в името на акуратността?

— Да, точно така.

— Доктор Касади, забелязахте ли кръв някъде по дрехите на полковник Шейфър?

— Не.

— Така. Не сте видели кръв по Шейфър. А когато детектив Крос пристигна, забелязахте ли кръв по него?

— Да, видях тъмни петна или струйки кръв по ризата му и по сакото му. Също и по ръцете му.

Джулс Халпърн замълча, за да отлежи тази мисъл в главите на съдебните заседатели. После зададе последния въпрос:

— Имаше ли полковник Шейфър вид на човек, който е убил някого?

— Не, определено не.

— Нямам повече въпроси — обяви адвокатът.

Даниел Уестън пое кръстосания разпит от името на обвинението. Той бе на двайсет и девет години, интелигентен, с бърза мисъл, изгряващата звезда на прокуратурата — освен това бе известен и като безмилостната томахавка на прокуратурата.

Дан Уестън бе и привлекателен, рус и едър. Той се приближи до Бу Касади. Двамата образуваха впечатляваща двойка; точно това бе визуалната представа, която той се опитваше да внуши.

— Госпожо Касади, вие не сте били психиатър на господин Шейфър, нали?

Тя се намръщи леко, но накрая успя да се усмихне неуверено.

— Не, психиатрите са хора с медицинско образование. Вие несъмнено знаете това.

— А вие не сте с медицинско образование?

Тя поклати глава.

— Не. Защитила съм докторат по социология. Вие сигурно знаете и това.

— Вие психолог ли сте? — попита Уестън.

— Психологът обикновено има магистърска степен по психология, понякога и докторска степен по психология.

— Вие имате ли степен по психология?

— Не. Аз съм психотерапевт.

— Разбирам. Къде сте учили за психотерапевт?

— В Америкън Юнивърсити. Завърших с докторат по социална дейност.

Даниел Уестън продължи да напада Касади. Въпросите му следваха почти мигновено отговорите й.

— Този ваш „офис за психотерапия“ във „Фарагът“ как е обзаведен? Какви мебели има в него?

— Канапе, бюро, лампа. Няма много мебели. Но има доста саксии с цветя. Пациентите ми намират атмосферата подходяща, както и много релаксираща.

— Няма ли кутия с книжни салфетки край канапето? Мислех, че това е задължително? — вметна Уестън с крива усмивка.

Свидетелката вече бе видимо раздразнена, може би дори смутена.

— Аз възприемам работата си много сериозно, господин Уестън. Същото се отнася и до пациентите ми.

— Някой познат ли ви препоръча Джефри Шейфър като клиент?

— Всъщност се запознахме в Националната галерия… На изложбата на еротични рисунки на Пикасо. Тя бе много широко отразена от пресата.

Уестън кимна и по устните му пробяга усмивка.