Сърцето на Луцифер
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: diogenes trilogy #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сърцето на Луцифер». Краткое содержание книги:
Странна и необяснима гибел застига проф. Хамилтън пред очите на ужасените му студенти.
Хорас Соутъл е на делови обяд в скъп нюйоркски ресторант, когато буквално от небето — изхвърлен от 24-тия етаж — върху масата му се стоварва обесеният труп на художника Чарлз Дюшам.
Майкъл Декър — висш служител на ФБР — е открит в дома си, прикован за стола със старинен щик…
Серията мистериозни показни убийства продължава, а полицията разполага само с онези улики, които тайнственият убиец нарочно е оставил, за да направи загадката още по-заплетена: влакно от плат, произведен в Тибет; въже за бесене с 13 възела, създадени по сложен математически модел; старинно оръжие, необяснимо как изчезнало въпреки усилената охрана…
Лейтенант Винсънт Д’Агоста единствен притежава ключ към зловещата мистерия — писмо от специалния агент на ФБР Пендъргаст, дошло сякаш от отвъдното. Писмо, което разкрива потресаващи тайни и на което никой не вярва… Д’Агоста е принуден да разчита само на себе си в едно разследване, което го изправя пред избора между приятелския и професионалния дълг, превръща го от преследвач в мишена.
А танцът на Смъртта продължава, кухите й очи се втренчват в нови и нови жертви… и в един диамант, червен като кръв и студен като сърцето на Луцифер.
Д’Агоста погледна Пендъргаст. За първи път лицето на агента изразяваше нещо като страх.
— Никъде няма да отида — каза Д’Агоста бързо, раздразнен от арогантността на Глин.
Пендъргаст леко се усмихна и поклати глава.
— Всичко е наред, Винсънт — колкото и да ми е противна мисълта да се ровя в миналото си за нещо, което по всяка вероятност не съществува, виждам, че е необходимо това да се направи. Ще се срещнем на уговореното място.
— Сигурен ли си?
Пендъргаст кимна.
— И не забравяй: ти си следващият според Диоген. До 28-и януари остават по-малко от три часа. Винсънт, бъди изключително внимателен.
40
Тя беше прекарала почти цялата вечер да систематизира доказателствата от убийствата на Дюшам и Грийн и да ги сравнява с доказателствата, получени къде с ласкателства, къде с принуда от полицейските участъци на Ню Орлиънс и Вашингтон. Беше свалила всички бележки по други случаи от корковото табло на стената и го бе разделила на четири дяла, по един за всяко убийство: професор Торънс Хамилтън — на 19-и януари; Чарлз Дюшам — на 22-и януари; специален агент Майкъл Декър — на 23-и януари; и д-р Марго Грийн — на 26-и. Имаше микрография на влакна и косми, снимки на възли и отпечатъци от стъпки, извлечения от докладите за медицински изследвания, анализи на кръвни капки, фотографии на сцените на убийство и на оръжията, доклади за пръстовите отпечатъци, диаграми, показващи кой е влизал и излизал в случаите, когато за това имаше информация, наред с една купчина други объркващи доказателства, някои по-важни, други — не толкова. Кабърчета с цветни глави образуваха червени, жълти, зелени и сини линийки, които свързваха отделните доказателства. А тези връзки бяха изненадващо многобройни: въпреки че смъртта бе настъпвала по различни начини, за Хейуърд нямаше съмнение, че един и същи човек е извършил и четирите убийства.
Нямаше съмнение.
По средата на бюрото й лежеше тънък доклад, който бе току що пристигнал от шефа на отдела за криминално профилиране. Той потвърждаваше, че убийствата са психологически последователни и биха могли да са дело на един и същ престъпник. Нещо повече, той беше направил профил на убиеца. А той изглеждаше най-малкото стряскащ.
Вашингтон и Ню Орлиънс още не знаеха за това. Нито пък ФБР, нито дори Сингълтън или Рокър, но истината беше, че си имаха работа със сериен убиец. Педантичен, интелигентен, методичен, хладен и напълно побъркан сериен убиец.
Тя започна да крачи из стаята. Веднага щом покажеше на Рокър, че е свързала случаите, нещата щяха да излязат извън контрол. ФБР, които вече бяха замесени заради убийството на Декър, щяха да се стоварят върху тях като тон тухли. Случаят щеше да получи огромна публичност — серийните убийци винаги се радваха на обширни статии. Но за такъв сериен убиец никой не беше чувал. Тя вече виждаше крещящото седемдесет и два-пунктово заглавие в „Поуст“, кметът щеше да се намеси, може би дори губернаторът. Щеше да настъпи хаос. Пълен хаос.
Но не можеше да се обади на Рокър, докато не получеше и последното доказателство, и последното парченце от пъзела. Тъй или иначе тя щеше да опере пешкира Политическият провал щеше да бъде ужасен. Затова беше важно да е подготвена възможно най-добре. Само така можеше да отърве кожата.
На вратата се чу плахо почукване и тя спря насред крачка.
— Влезте.
На прага застана мъж с кафява папка под мишница.
— Къде, по дяволите, бяхте? Трябваше да съм получила този доклад преди два часа!
— Много съжалявам — запелтечи мъжът и направи няколко колебливи крачки в офиса. — Както ви обясних по телефона, наложи се три пъти да правим сравнение, защото…
— Няма значение. Просто ми дайте доклада.
Той й връчи папката от разстояние, като че ли го беше страх да не го ухапе.
— Намерихте ли съвпадение в ДНК-то? — попита тя, като пое доклада.
— Да. Пълно съвпадение между кръвта по резеца и капката на пода. И двете принадлежат на един и същи човек и не са на жертвата. Но има един проблем. ДНК-то не беше в криминалните бази-данни на ФБР. Така че последвахме съвета ви и го сравнихме с всички бази-данни. Когато най-сетне открихме съвпадението, то беше във федералната база данни и ни създаде доста неприятности заради конфиденциалността и… ами… — Той се поколеба.
— Продължете — каза Хейуърд възможно най-любезно.
— Причината, поради която пусках програмата три пъти, е че исках да съм абсолютно сигурен за това съвпадение. Шокираща работа, капитане. Не можем да си позволим да сбъркаме.