Сърцето на Луцифер
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: diogenes trilogy #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сърцето на Луцифер». Краткое содержание книги:
Странна и необяснима гибел застига проф. Хамилтън пред очите на ужасените му студенти.
Хорас Соутъл е на делови обяд в скъп нюйоркски ресторант, когато буквално от небето — изхвърлен от 24-тия етаж — върху масата му се стоварва обесеният труп на художника Чарлз Дюшам.
Майкъл Декър — висш служител на ФБР — е открит в дома си, прикован за стола със старинен щик…
Серията мистериозни показни убийства продължава, а полицията разполага само с онези улики, които тайнственият убиец нарочно е оставил, за да направи загадката още по-заплетена: влакно от плат, произведен в Тибет; въже за бесене с 13 възела, създадени по сложен математически модел; старинно оръжие, необяснимо как изчезнало въпреки усилената охрана…
Лейтенант Винсънт Д’Агоста единствен притежава ключ към зловещата мистерия — писмо от специалния агент на ФБР Пендъргаст, дошло сякаш от отвъдното. Писмо, което разкрива потресаващи тайни и на което никой не вярва… Д’Агоста е принуден да разчита само на себе си в едно разследване, което го изправя пред избора между приятелския и професионалния дълг, превръща го от преследвач в мишена.
А танцът на Смъртта продължава, кухите й очи се втренчват в нови и нови жертви… и в един диамант, червен като кръв и студен като сърцето на Луцифер.
— Все още не — невъзмутимо заяви Пендъргаст. — Аз не говоря празни приказки. Цялото ви поведение — думите, движенията ви, самата ви напрегнатост, господин Глин — говори за човек, обладан от непреодолима идея-фикс. Също така установих, че — ако се съди по белега на лицето ви — нараняванията ви са скорошни. Когато претегля този факт наред с онова, което видях долу, у мен се пораждат определени притеснения.
Глин вдигна вежди.
— Притеснения?
— Притеснения, че човек като вас, който се бори с проблем далеч по-сериозен от собствения ми, не би могъл да посвети цялото си внимание на мен.
Глин остана напълно неподвижен и не отвърна. Пендъргаст го гледаше от отсрещната страна на масата, също толкова неподвижен.
Измина минута, после две, без никой от тях да проговори. Докато ги наблюдаваше и изчакваше, Д’Агоста започна да се тревожи все повече. Сякаш двамата мъже кръстосваха шпаги в дуел. Водеха битка на удари и контраудари и всичко това — без ни една дума, без ни едно движение.
Внезапно, без всякакво въведение, Глин отново заговори със същия спокоен, безстрастен глас.
— Ако някога решите да напуснете ФБР, господин Пендъргаст, уверен съм, че тук ще се намери място за вас. Но от моя страна няма никаква „идея-фикс“ — просто желание да остана верен на гаранцията ни за успех. Виждате ли, ние не даваме тази гаранция само за клиентите си: даваме я и за себе си. Възнамерявам да завърша другия си проект успешно, въпреки че първоначалният клиент вече не е в състояние да го оцени. Този проект е свързан с мощна сеизмична дислокация в определена част на южния Атлантик, която се нуждае от… хмм… известна ядрена подкрепа. И това е повече, отколкото ви се полага да знаете. Вярно е, че се захващам с дребния ви проблем, понеже в момента изпитвам някои финансови затруднения. Но въпреки това ще отдам цялата си енергия на това да видя проекта ви завършен, защото един провал би означавал да ви върна парите и да изпитам лично унижение. Освен това, както казах, ЕИР никога не се проваля. Ясен ли съм?
Пендъргаст кимна.
— А сега нека се върнем към мотива на брат ви — извора на омразата му. Нещо се е случило между вас и него и аз трябва да знам какво е то.
— Всичко е описано в папката. Той винаги ме е мразел. Последната капка беше, когато запалих дневниците му.
— Разкажете ми.
— Аз бяха на 14, а той — на 12. Никога не сме се разбирали. Той беше винаги жесток и странен — още повече след скарлатината.
— Кога се случи това?
— Когато бе седемгодишен.
— Има ли медицински картон?
— Не. Лекуваше го семейният лекар.
— Продължавайте.
— Един ден се натъкнах на дневниците му, които бяха пълни с най-ужасните неща, писани някога на хартия — извращения извън обсега на всеки нормален ум. Водеше ги откак навърши пет. Аз ги изгорих — и с това чашата преля. След няколко години домът ни изгоря и родителите ни загинаха в пожара. Аз бях на училище, но Диоген е видял всичко, чул е виковете им за помощ. Това го доведе до ръба.
Студена усмивка заигра по устните на Глин.
— А аз мисля, че не.
— Вие мислите, че не?
— Нямам съмнение, че ви е завиждал и че унищожаването на дневниците го е вбесило. Но това е станало твърде късно, за да възбуди такава дълбока патологична маниакална омраза. Нито пък едно заразяване със скарлатина би могло да създаде омраза просто така, от въздуха. Не, господин Пендъргаст: тази ненавист се корени в нещо друго, което се е случило между вас и вашия брат на много по-ранна възраст. Това е информацията, която ни липсва. А вие сте единственият човек, който може да ни я осигури.
— Всичко важно, което се е случвало между мен и брат ми е в тази папка, включително скорошната ни среща в Италия. Мога да ви уверя, че няма определена случка, която да обяснява неприязънта му.
Глин взе папката и я запрелиства. Минаха три минути, после пет. Най-накрая той остави папката.
— Прав сте, няма нищо, което да прави впечатление.
— Точно както ви казах.
— Твърде възможно е да сте го подтиснали.
— Нищо не подтискам. Имам изключителна памет за всичко, случило се допреди първия ми рожден ден.
— Значи тогава умишлено криете нещо.
Пендъргаст се смълча. Д’Агоста гледаше двамата мъже изненадан. До този момент не беше виждал някой да предизвика Пендъргаст по такъв начин.
Докато се взираше в Пендъргаст, лицето на Глин стана — ако това изобщо бе възможно — още по-безстрастно.
— Не можем да продължим без тази информация. Нужна ми е, и то сега. — Той погледна часовника си. — Трябва да се обадя на някои от моите доверени сътрудници. След час ще са тук. Господин Пендъргаст, зад вратата има малка стая с легло; моля, настанете се удобно и чакайте следващи инструкции. Лейтенант, присъствието ви тук вече не е наложително.