Сътворението

Но на царските или богаташките трапези се сервира само гхи и понеже покорно изяждах всичко, което ми поднасяха, затлъстях като евнух. Между другото индийците гледат с възхищение на дебелите хора и от двата пола. Колкото по-дебела е една жена, толкова по-добре, а когато един принц се надуе като топка, смята се за благословен от боговете и за напълно щастлив.

Все пак самият дворцов управител ядеше малко. Затова пък много обичаше да пие една силна напитка, приготвена от захарна тръстика. С течение на времето и на мен започна да ми харесва. Но всеки от нас се въздържаше да пие много в присъствието на другия. Варшакара изпитваше към мен същото подозрение, което изпитвах и аз към него. Докато си разменяхме разточителни ласкателства по индийски маниер, всеки дебнеше другия в очакване да направи непредпазлива стъпка. Но това не се случи.

Спомням си един разговор в шатрата. След необикновено обилна вечеря двамата продължавахме да пием тръстиковото вино, което една прислужница непрекъснато ни наливаше в глинени чаши. Бях полузадрямал, събеседникът ми също. Но си спомням, че попитах:

— Още колко време ще оставят коня да броди?

— До пролетта. Още пет-шест месеца. Имате ли подобна церемония в Персия?

— Не. Но конят е особено свещен за нашите царе. Веднъж годишно нашите жреци принасят в жертва един кон пред гробницата на Кир Велики.

Индийското жертвоприношение на коня ми направи силно впечатление. Бях поразен преди всичко от идеята да се води война просто защото един кон е предпочел да пасе в полята на друга държава. Разбира се, слушал бях онези безкрайни стихове на слепия Омир, който ни уверява, че навремето гърците нападнали Троя — днешния Сигейон в нашите земи, — защото жената на някакъв гръцки главатар избягала с един троянски младеж. За всеки, който има представа от гърците и от Сигейон, е съвсем ясно, че гърците винаги са искали да владеят входа към Черно море и богатите земи отвъд него. За целта е трябвало първо да завладеят Троя, или Сигейон. Сега това е мечтата на Перикъл. Дано има късмет! Ще му е необходим. Междувременно, ако жената на Перикъл избяга със сина на стария Хипий от Сигейон, това би дало на гърците подходящ повод за война, а ти, Демокрите, ще можеш да възпееш резултата в стихове.

Ние, персите, сме по-откровени от другите народи. Открито признаваме, че сме създали империя, за да станем по-богати и по-неуязвими, отколкото сме били. Освен това, ако ние не бяхме завладели съседите си, те щяха да завладеят нас. В такъв свят живеем. В такъв свят без съмнение са живели и онези арийски племена, които Омир възпява по начин, много сходен с начина, по който брах-маните в Индия възпяват героите от арийското минало. Между другото много е възможно онзи ведически разказ за младия цар на име Рама[1] да е най-дългият химн в света. Твърдят, че на един интелигентен брахман са му необходими десет години, за да го научи от край до край. Мисля, че след като е слушал част от този химн в продължение на един-два дни, човек с известно основание може да го обяви за по-отегчителен дори и от Омировите разкази. Според мен единственото интересно нещо в тези две стари арийски истории е фактът, че боговете там са просто върховни герои. И в двете никъде не се среща истинско божество. Арийските богове са точно като обикновените мъже и жени, само че, изглежда, живеят вечно. Освен това са извънредно алчни и най-често задоволяват тази своя алчност за сметка на хората.