Сътворението
- Автор: Видал Гор
- Год: 1989
- Язык: болгарский
- Переводчик: Незабравка Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сътворението». Краткое содержание книги:
[1] Герой от индийската епическа поема „Рамаяна“. — Б. пр.
Демокрит ми казва, че интелигентните гърци никога не са се прехласвали по Омировите герои. Може и да е така. Но огромният храм на Атина, който сега се строи точно зад гърба ни на Акропола, е невероятно скъп паметник за една богиня, по която очевидно се прехласва не само народът, но и управниците на носещия нейното име град. Освен това осмиването и отричането на Омировите богове, поне на публично място, е все още углавно престъпление в Атина.
По онова време установих, че индийците са по-мъдри от гърците, което може би продължава да е валидно. За тях боговете или ги има, или ги няма, в зависимост от това как ги възприемаш. Представата за светотатство е съвсем чужда за индийското мислене. Арийските царе с удоволствие разговарят с атеисти, които открито се присмиват на висшите богове на арийските племена, а и на никой арийски владетел не би хрумнало да забрани на хората по селата да почитат местните доарийски богове. Индийските арийци възприемат опита на дядо ми да превърне арийските богове в дяволи не като светотатство, а като безсмислено занимание. Под имена като Брахма и Варуна идеята за Премъдрия господ е разпространена навсякъде. Защо тогава, питаха ме те, да отричаме по-малките богове? Повтарях им наставленията на Зороастър: човек трябва да се пречисти; да изхвърли дяволите; да спечели всички хора за Истината. Самият аз не спечелих нито един. Но и мисията ми бе политическа.
Варшакара не знаеше кога, как и защо се е появило жертвоприношението на коня.
— Много е старо. И много свято. Всъщност след церемонията при коронацията това е най-старият ритуал в царския живот.
— Вероятно защото прибавя територии към царството,
Варшакара кимна.
— Нима може да има по-добро потвърждение за благоразположението на небето? Ако конят бе влязъл във Варанаси, нашият цар щеше да получи истинска слава. Но…
Варшакара въздъхна.
— Не искам да бъда непочтителен към религията ви, царски управителю — силното вино бе поразвързало езика ми, — но войската, която следва коня… не можеше ли тя да определи посоката?
Варшакара се усмихна. От боядисаните му с бетел зъби сякаш капеше кръв.
— Дори и намекът, че нещо друго освен съдбата управлява коня, е както недопустим и безбожен, така и… отчасти верен. Конят може да бъде деликатно насочван, но само в известни граници. Тъй като жребците обикно-вено се плашат от градовете, подтикваме животното да обикаля града. Това е почти достатъчно за нас. Ако владееш земите около един град, той е твой. Естествено, в такъв случай нашите воини ще трябва да извоюват победа над техните. Но това за нас е лесна работа. Кошала се разпада и не би било трудно да… Но конят тръгна на юг. Сега единствената ни надежда е, че ще се насочи на североизток, към Ганг, към републиките от другата страна. Там е истинската опасност.
— Републиките ли?
Варшакара отново показа червените си зъби, този път не с усмивка.
— Има девет републики. От република Шакя в северните планини чак до република Личхави на отсрещния бряг на Ганг срещу Магадха. И деветте ги обединява непоколебимата им омраза към Магадха.
— Как може девет малки републики да представляват някаква заплаха за едно голямо царство?
— Защото точно в този момент те правят Федерация, която ще е силна колкото Магадха. Миналата година избраха обща сангха.
Предполагам, че „народно събрание“ е най-добрият превод на тази дума. Но докато за атинското събрание е прието да се смята, че в него имат свободен достъп както благородниците, така и простолюдието, сангхата на индийските републики се състои от представители на всяка от деветте държави. Накрая само пет републики се присъединиха към федерацията — държавите най-близо до Магадха, които, естествено, най-много се страхуваха от цар Бимбисара и неговия дворцов управител. И имаха пълно основание да се страхуват. Съотношението между тези републики и Магадха е подобно на съотношението между йонийските гръцки градове и Персия. Единствената разлика е, че по времето на Дарий гръцките градове в Мала Азия не бяха републики, а тирании.